Хората, които получават удоволствие или възбуда от физическата или емоционалната болка, се наричат "мазохисти". Хората, които получават удоволствие или възбуда от причиняването на физическа или емоционална болка, се наричат "садисти".
Откъде идват тези названия?
Накратко - от Леополд фон Захер-Мазох и Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад (познат като Маркиз дьо Сад); Двама мъже, които не са се срещали лично, но австрийският психиатър Ричард фон Крафт-Ебинг ги събира в своята книга "Психопатология на секса".
Думата "мазохист" произлиза (донякъде несправедливо за него и семейството му) от австрийския аристократ и писател от 19 век Леополд фон Захер-Мазох. Като млад мъж, Леополд сключва брак със своя колежка от благородството, Аурора фон Рюмелин, но бързо открива, че сексуалните му вкусове не могат да бъдат задоволени в тази връзка. Един ден с него се свързва негова (по)читателка - баронеса Фани Пистор. Между двамата започва връзка, в която той успява да открие изцяло нова страна на сексуалността си. Това, което иска от нея, е Фани да се облича във властно изглеждащо кожено палто, да го бичува, да доминира над него и да се отнася с него с надменна жестокост. Той желае Фани да го нарича „Грегор“ (по онова време популярно име на слуга) и когато пътуват, въпреки че той е бил много по-богат от нея, е настоявал да бъде принуден да седи в трета класа, докато тя заема мястото си в първа.
Склонностите на Леополд, които той описва в своята новела "Венера в кожи", привличат интересите на Ричард фон Крафт-Ебинг, който (въпреки протестите от страна на семейството на Леополд) го включва в своя забележителен сборник, публикуван през 1890 г.
Думата "садист" пък идва от името на маркиз дьо Сад. Той бил френски аристократ, който прекарал 32 години от живота си в затвора за недостойно поведение, порнографски наклонности и вулгарни литературни произведения. Много историци смятат до ден днешен дьо Сад за "бащата на садизма". Първият човек, който свързва името на аристократа с термина, отново е немецът Ричард фон Крафт-Ебинг, който смята, че садизмът е точно толкова опасен, колкото и заразните болести.
Обемното издание привлякло непредвидено внимание. За да избегнат популяризирането на практиките, описани в книгата, издателите решили да печатат по-сексистките и брутални глави от книгата на латински, за да са сигурни, че възможно най-малко хора биха ги разбрали. Идеята била само добре обучените доктори и специалисти да могат да анализират перверзното поведение, което немецът описва в своя научен труд.
Тази "библия" на сексуалната патология с годините се превръща в неизменен спътник на експерти в много области на науката. Сексолози, доктори и психиатри, дори Зигмунд Фройд, се оповавали на знанията в "Психопатология на секса".
