Размерът на лабията няма общо със сексуалната активност.
Този мит е широко разпространен, най-вече в развиващите се и по-консервативни страни.
Какво гласи митът?
Много хора погрешно вярват, че ако срамните устни (лабията) са прибрани, това е признак за девственост или “запазеност”; А тези, които излизат навън, са станали така от правене на секс. По една или друга причина, в някои общества девствеността или броят на партньорите е от значение и тази анатомична особеност вгорчава живота на много жени.
Защо не е така?
На първо време - защото външният вид на женската вулва се определя по рождение. Както пенисите и тестисите имат различни форми, цветове и размери по рождение, така и вулвите имат различни форми, цветове и размери по рождение.
Второ - човешкото тяло е жива и много адаптивна материя. Не е хартия, че да се смачка, не е пластмаса, че да се счупи. Вагините (и всичко във, извън и около тях) са устроени да променят и възвръщат размера си - по време на месечния цикъл на жената, по време на секс и най-вече и най-драстично, когато трябва да раждат. Казано иначе - сексът не е особено предизвикателство за тях.
Отпускане може да има с напредването на възрастта, но това е нормално за телата и на жените, и на мъжете. Да, с времето всичко увисва, защото кожата губи еластичността си. Но сексът? Той не "поврежда" тялото.
Това неразбиране на женската анатомия разкрива както вкоренените социални предразсъдъци около вулвата, така и странното схващане, че гениталиите на жената са предмет, който може да бъде използван и “повреден”. Около 56% от жените имат лабия, която се показва навън. Всички те знаят, че тя винаги е била такава, дори когато са били девствени. Дори преди изобщо да знаят какво е секс.
Би било странно да смятаме, че големите пениси никога не са били използвани, а по-малките са се изтъркали от секс. Те са такива, каквито са. Така е и при лабията. Размерът и цветът ѝ се “пада” по рождение. И всички комбинации са прекрасни. Обичайте си ги!
