Например, центърът, отговорен за настроенията, вълненията и агресивността при хомосексуалистите прилича досущ на същия център при хетеросексуалните от противоположния пол. Тази физиологична прилика е вродена и не може да бъде придобита или възпитана.
Изследователите Иванка Савич и Пер Линдстрьом умишлено подбрали за изследването си този мозъчен дял. Целта е да се избегнат грешките на предишни учени, доказали разлики в центрове, регулиращи сексуалното поведение, тъй като различията може да са придобити в процеса на учене и опознаване на индивидите. Мозъчният дял, отговорен за емоциите и характера ни не би могъл да бъде осезателно променен с времето.
За да изследват архитектурата и активността на мозъка, двамата шведи подлагат на Ядрено магнитен резонанс 90 доброволци, от които по 25 хетеросексуални и 20 хомосексуални от всеки пол. Наблюдавайки формата и големината на мозъка, учените установяват, че хетеросексуалните мъже имат асиметричен мозък (с по-силно развито дясно полукълбо) също както и лесбийките.
В същото време гей мъжете притежават симетричен мозък така както хетеросексуалните жени.
Остава неустановено дали посочените мозъчни различия са напълно наследени или се получават в резултат на прекалено ниски или високи нива на хормони като тестостерон по време на вътреутробното развитие.
