„Красотата е в окото на зрителя“, обичат да казват хората. Макар че всички знаем колко субективно е определението за „красиво“ и „грозно“, малко или много вярваме в общественото мнение и дори го защитаваме в определени ситуации. Водим се по модните тенденции, търсим чуждото мнение и се надяваме на одобрение от другите хора.
Преди седмица във Великобритания пламна истински пожар от омраза и недоволство. Причината за това бе една кратка статия написана от журналистката Саманта Брик. У нас тя е напълно неизвестна, може би това е било така и в родината й, преди да напише своята статия.
Казусът с Брик е наистина интересен, точно поради масовата реакция на хората. Статията, озаглавена „Не е лесно да си красив, или защо жените ме мразят заради красотата ми“, разкрива пред читателите мнението на журналистката за собственият й живот. Както можете да видите на снимките, тя изглежда като средностатистическа 40 годишна жена, с нормалните за възрастта бръчки, телосложение и малко грим за цвят. Типичната жена, която бихте срещнали в метрото, в магазина, на работа.
Саманта обаче не се смята за обикновена, или поне с такова впечатление оставаме от статията й. Тя започва с разказ за случай, в който е получила бутилка алкохол като комплимент от капитана на кораб, в който е пътувала. Това е само един от малкото подаръци, които Саманта получавала от мъже, които били зашеметени от неземната й красота. За разлика от тях, всички жени около нея позеленявали от яд и я мразели от дъното на душите си – заради красотата си Саманта загубила много приятелки.
За някои хора статията звучи смешно, други й се ядосват. При всички положения Daily Mail удари в десетката, пускайки тази провокативна статия, коментарите за която се разпространиха като вирус из интернет пространството и стигнаха чак до България. Дори не можем да бъдем сигурни в това до колко тази жена наистина си вярва и до колко изказванията й са истина – но в едно можем да бъдем сигурни: реакциите на хората бяха истински. От една страна, читателите на Daily Mail винаги застават срещу непрекъснатите критики на медията към звездите. За тях е несправедливо да съществува един стандарт за красота, една нереалистична представа, която бива дирижирана от чалнати дизайнери и пластични хирурзи заработващи шест и повече цифрени суми в сърцето на Холивуд. Читателите се чувстват обидени от факта, че всяка жена, която тежи повече от 55кг се смята за „дебела“ и неатрактивна. Те искат да докажат, че „по-големите могат да са по-секси, ако повярват в себе си“.
А в тази ситуация става точно обратното - същите тези читатели застават на страната на "озлобените" медии и критикуват външния вид на една нормално изглеждаща жена. Тук не става въпрос за реакции от омраза, макар и със сигурност да има такива единици. Става въпрос за конформизма на хората и тенденцията им да защитават образите, с които се асоциират те. Например, ако медиите подхванат Анджелина Джоли и кажат, че е качила 1кг през последната една година, хората ще скочат да я защитават – все пак, всеки човек трупа килограми, но това не означава, че стандартите за красота и сексапил трябва да са толкова високи!
Ако обаче Анджелина Джоли излезе със заявление, че е най-сексапилната жена на света и никоя не може да се мери с нея, аудиторията ще се възмути: „За коя се мисли тази?“, биха си казали повечето хора. Точно това се случи със Саманта Брикс – тя разгневи хилядите жени, които скромничат за външния си вид или знаят границите на собствената си красота. Стигне ли се до този момент, хората са склонни да приемат стадния стереотип и да започнат да търсят не положителните качества, а недостатъците. Ако в една пълничка жена, която е изключително скромна за външния си вид, се намират положителни фактори като красива кожа, коса, очи, добър характер, то в една жена, която се възприема за перфектна, ще се намерят недостатъци като бръчки, увиснала кожа, излишни килограми и т.н.
Много интересен социален феномен, наистина. Даже може да се каже, че в желанието си да натрупат малко повече популярност, Daily Mail проведоха един своеобразен социален експеримент, в който стана ясно, че хората са готови да защитават онеправданите, докато те играят ролята на такива.
Какво мислите вие? От завист ли са породени недоволствата срещу Саманта Брикс или тя самата е твърде заслепена от себе си?
