Преди повече от 100 години радикалната писателка и активистка за правата на жената, Ема Голдман, публикувала едно есе. В него тя подчертала най-ярките проблеми, с които нежния пол се сблъсквал в ежедневието и за пръв път подтикнала обществото да даде равни права на жените и мъжете. След като есето и наскоро бе преоткрито от критици, множество въпроси бяха зададени по темата и се оказва, че някои от нещата, които Ема е разказала за положението на жената през 1911-та година все още са на лице 102 години по-късно.
Има неща в отношението към жените, които модерното общество все още се опитва да изглади. Факт е, че мъжете в определени професионални сфери все още получават по-голяма доза доверие, както и по-голямо заплащане от колежките си по занаят. Например на учителките, докторките, адвокатките, архитектките и инженерките малко или много се гледа с леко пренебрежение в сравнение с колегите им от силния пол. Също така жените на високи постове в големи компании са десетки пъти по-малко на брой от мъжете, а заплащането в Щатите например е изчислено така - за всеки $1 от заплатата на един мъж, жената получава само $0.77.Въпреки че стресът на работното място засяга и двата пола, според статистически проучвания, жените по-тежко приемат проблемите в офиса. Сред мъжете само 33% ги засяга този стрес, докато процентът сред дамите е 37. Ограничената свобода на работното място все още съществува - освен разликите в заплащането на мъжете и жените, броят професии, които дамите практикуват е по-малък. Въпреки това с радост можем да заключим, че отношението към нежния пол е коренно различно в сравнение с началото на 20ти век! Дамите се наслаждават на неограничена физическа и емоционална свобода, понякога дори прекалено неограничена!
