Фактът, че олимпийските състезатели приемат добавки, за да подобрят представянето си, е толкова стар колкото и самите игри. Основният хормонален отскок преди състезание е бил дъвченето на сурови животински тестиси, което от друга страна е било и символ на мъжество. Атлетите от 19 век смятали, че е нормално да се подсилват с листа от кока, кокакин и алкохол, като тези средства са били използвани широко и в медицината като болкоуспокояващи, а и при хронична умора.

Томас Хикс печели олимпийският маратон през 1904 година с помощта на сурово яйце, стрихнин и шотове бренди, който треньорът му давал през равни интервали от време. Лекарствата и добавките са част от олимпиадата и преди не са били възприемани като проблем, а се превръщат в такъв с времето. 

Преди години атлетите са вземали същите добавки като всички хора, защото са били смятани за равни и само малко по-добри от останалите. Когато представата за спортистите започва да се променя, започват да се изменят и правилата за това какви лекарства и добавки им е разрешено да употребяват и така постепенно от допинг се преминава към система на анти-допинг.