Животинските инстинкти на Блеър му спечелиха номинацията за годишните награди "Лош секс".Когато Дейвид Камерън написа, че един от уроците, които е научил от мемоарите на Тони Блеър е "Политиците трябва да държат животинските си инстинкти в тайна", много хора се съгласиха.
За тези от вас, на които все още им предстои да се насладят на (или издържат) прозата на Блеър, ето един примерен пасаж:
"... Същата нощ тя (Чери Блеър) ме прие в обятията си и ме успокои: каза ми това, което трябваше да ми бъде казано; даде ми кураж; накара ме да почувствам, че това, което правя е правилно; Точно през тази нощ, 12 май 1994г., егоистично се нуждаех от любовта, която Чери ми даде. Бях животно, което следваше инстинктите си, знаейки, че ще се нуждая от всяка капчица емоционална сила, за да се справя с това, което ми предстоеше занапред. Бях едновременно бодър, изплашен и готов на всичко."
Трудът на Блеър му спечели номинация за наградата на Литературните Журнали - " Bad sex award" - като за пръв път се допуска проза, която не е измислена история. Другите номинирани за наградата, която се дава за "зле написани, натруфени и недодялани пасажи със сексуален контекст" включват Иън Маккелан за "Solar", Джонатан Франзен за "Freedom" и Мартин Амис за "The Pregnant Widow": "Кейт си представи как задните й части приличат на чифт огромни тестиси - не овални, а изцяло кръгли".
Миналогодишната награда отиде при творбата на Джонатан Лител, "Доброжелателните", с шокиращото сравнение "Свърших внезапно, което изпразни главата ми като лъжичка изстъргваща вътрешността на рохко сварено яйце". (Изключвайки тази малка подробност, книгата заслужава да бъде прочетена, бел.ред.)
