Може ли да съществува такова понятие "покорна феминистка"? - този въпрос задава Sexis magazine, онлайн издание за взаимоотношенията. "Искам хората да ме възприемат като компетентна, способна и интелигентна жена, дори когато съм на колене" - това гласи писмо до сайта, което коментира съвременните бизнес отношения. Гледната й точка е любопитна:
"Когато си прекарал целия си живот в борба да те приемат насериозно като жена, равностоен партньор в бизнеса, е много стряскащо изведнъж да откриеш че ти доставя удоволствие да наричаш по-високопоставените мъже "сър" (в България нямаме този проблем, но не са редки случаите, в които равнопоставени като отговорности шефове се подтискат, когато жена не им говори на "Вие").
Чувствам се, сякаш това е някаква обществена спогодба - един вид, ще ти позволя да бъдеш силна, интелигентна и независима, само ако ми позволиш да те юркам. Класическото мото на феминизма е, че жената също е човек. С други думи - полът не може да е причина за диференциаця на уважението - в случая, той да ми говори на "ти", а аз на "вие". Не би трябвало да има такова нещо като "женска работа" или "мъжки неща" и всеки човек трябва да бъде възприеман според неговите способности без значение дали може да пикае прав.
Израснала съм сред силни жени и станах феминистка по съвсем естествен път. Нещо повече - смятам, че битката жената да бъде уважавана заради нещо повече от това, че е хубичка и нейният просперитет да се измерва с това какви подаръци е получила, отдавна не е актуална. Възприемам умът си като център на моята личност и вроденото желание на мъжете да доминират е обидно за мен. Познавам тялото си достатъчно добре, за да знам какво искам, как да доставя удоволствие на партньора и на себе си и знам колко ме вълнува усещането, че си равнопоставен и в това отношение. Именно от секса научих, че промяната на ролите в доминирането е разнообразие, което работи в полза на отношенията. Затова продължавам да недоумявам защо в обществените и бизнес отношения все още е норма мъжът да бъде по-уважаван от жената. Замислете се, когато се пишат официални писма, задължителното обръщение е Dear Sirs, независимо от броя жени, които трябва да вземат отношение по даден казус. Съжалявам, аз не съм "Сър".
Именно защото разсъждавам така, за мен бе изключително шокиращо да забележа, че изпитвам някакво перверзно удоволствие да се обръщам към високопоставените мъже с това обръщение. Дълго се чудих откъде се взе това покорство у мен. Дълго се питах, не омаловажава ли то целия ми авторитет, образование, квалификация... Но в крайна сметка прозрях - това не е капитуалция пред мъжкия авторитет. Ни най-малко. Това е едничкото достойнство, което им остана. Това е остатък от страха им, че са загубили битката с властта над жената. И когато ти си достатъчно интелигентна и излъчваш самоувереност, а се обръщаш към тях на "вие" ("Сър"), всичко което се случва е, че вече си станала достатъчно толерантна, за да уважиш малката им мъжка илюзия, че и ти признаваш техните качества. Ако им говориш на "ти" и демонстрираш, че капацитетът ви е еднакъв, не им помагаш да вярват в собствените си сили. А в женската природа е заложено да бъде партньор на мъжа и да го стимулира. Всъщност, този който моли на колене за малко уважение е именно онзи, който настоява да му се говори на "Вие". И когато осъзналата качествата си жена го прави, това е по-скоро милост от нейна страна, отколкото покорство. Помислете върху тази гледна точка".
