Sexwell не е просто търговско лого на веригата секс-магазини, не е и само онлайн магазин. Това е преди всичко проект за сексуална култура.
Всичко започва през далечната 1991 г., когато Борис Фурнаджиев отваря първия в България секс-магазин „Танго” на „Раковска”, малко по-надолу от Пожарната. Дори и в онези пионерски години славата на малкото магазинче бързо се разнесе. Почти няма човек от махалата, а и от други, не толкова централни квартали, който да не е получавал като подарък една престилка, от чиито джоб изскачаше отварачка с пенис. Така беше в онези години – хората преодоляваха неудобството да влязат и да разгледат под предлог, че търсят шегаджийски подарък за приятели. Това бяха и времената, в които бизнесът със секс-играчките и порно-филмите все още беше изцяло мъжка работа. Но през следващите няколко години в световен мащаб това се промени. Появи се Джейн Лизевски, първата жена, пробила като дизайнер на секс-играчки, а след 2000 г. се появиха и жени, които създават филми с еротика по вкуса на жените като шведската режисьорка Ерика Луст. Тогава и в женските списания, включигелно в България започна да се говори за оргазми, за G-точка, за мъжки и женски ерогенни зони и игри, вече се бяха появили жени и в телевизията и в списанията, които адаптираха световните модни тенденции в сексуалната култура към българския начин на мислене, вкусове и предпочитания. Това беше времето, когато и Михаела Петрова стартира рубриката „Секс в първо лице” в сп. „Жената Днес”. Но много преди всичко това да се случи, имаше един телевизионен български феномен – предаването „Нощен магазин”, за което смело можем да твърдим, че до ден днешен няма аналог по отношение на интелигентния и забавен начин, по който комуникираше със зрителя за всички нива на сексуалната култура, попкултура, субкултура и прочее. Там изгря звездата на Диана Любенова и Сесил. Малцина знаят (защото не четат финални надписи), но „Нощен магазин” се излъчваше в партньорство именно с магазини „Танго”.
После предаването спря и няколко години бизнес като този на Борис Фурнаджиев си беше просто бизнес. Създаването на сексуална култура вървеше по други пътеки – най-вече чрез женските списания. Playboy, Maxim, FHM се появиха по-късно.
А може би най-важното от всичко е, че масовото ползване на интернет, включително като медия, не по-маловажна от печатната, започна някъде през 2002 – 2003.
Този малко дълъг предговор се налага, защото става дума за пътищата през които всички ние сме получавали различна информация и послания. И защото често между информацията в lifestyle изданията и реалния живот е имало голяма пропаст. Липса на синхрон. Които се отразяваха в липсата на последователност в цялостната сексуална и емоционална култура.
Когато през януари 2006 г. Борис Фурнаджиев направи сайта Sexwell и смени цялата концепция на магазините, много се зарадвах. Защото осъзнавах, че има голям луфт между хора като мен, които работят за развитие на сексуалната култура в медиите и онова, което виждат или по-скоро „не виждат” в реалността – без значение дали става дума за магазини, за заведения (и „Спартакус” го бяха затворили вече), събития, модел на взаимоотношения - за да припознаят себе си, собствените си желания и изживявания в онова, за което ние пишем, вдъхновени от новините от света.
Затова искам да припомня онова, което си говорихме тогава, през 2006 г. с Борис Фурнаджиев за сп. „Егоист”.
Бях го питала каква е разликата между клиентите в българските секс-магазини и тези в чужбина: „Единствената разлика между българите и хората в чужбина е, че имат повече смелост да правят това, което им се иска. Там взаимоотношенията много по-често са основани на приятелство между двойките, хората в двойката наистина се приемат като партньори - че трябва да живеят заедно, за да си помагат, да изживеят заедно различни моменти. Имат по-различно възпитание и сами задължават себе си да бъдат удачен партньор на другия. По тази причина имат и друго отношение към тези артикули. Тук не се приема нормално, че жената има нужда да мастурбира, не се приема за нормално да правиш някаква размяна с партньори. Всичко това в България е все още табу. Секс-играчката все още се свързва с порнография, а всъщност употребата й много по-често е въпрос на емоционална интелигентност. Надяваме се с течение на времето да променим това отношение към секса”.
Тогава Борис разви и една теория за емоционалната интелигентност, която няма да спра да цитирам, докато не видя с очите си, че вече няма нужда да повтарям:
„Прави ми впечатление, че тук хората приемат секса по-скоро като някакво лично удовлетворение, отколкото като взаимна еуфория. А когато приемаш секса като битка за лично удовлетворение, еуфорията по условие не съществува. Така егото може и да е задоволено, но не и емоцията. Повечето хора решават, че когато имат един партньор и са стигнали до някакви сексуални взаимоотношения, не е нужно те да търпят развитие. Смятат че е нормално след три години да не ти се чука собствената ти жена. Смятат за нормално, че при 10 годишен брак не можеш да се чукаш през ден или всеки ден. Според мен именно такъв начин на мислене не е нормален. Тези неща би трябвало да се развиват. Дори филмът „Широко затворени очи” е пример за това, че често пъти на нещата в брака им трябва едно леко побутване, една глупава ревност, една смешна случка и тръгват към по-добро. Подобно нещо може да се случи и с влизането в наш магазин на хора, чиито сексуални взаимоотношения са в застой. Дори няма значение дали въобще ще харесат нашите артикули. Но те ще им помогнат да намерят стмул за въображението си, някаква идея за алтернатива в сексуалните им взаимоотношения. Далеч съм от мисълта, че всеки има нужда от тези неща, но определено мисля, че е хубаво поне да опита, защото те разнообразяват живота. Това е абсолютната истина.
Сега вече знаете предисторията. Ето го и нашият пореден разговор сега - март 2010.
Михаела Петрова: Какво се промени в отношението към секса през тези 4 години, в които съществува сайтът. В него има новини, консултации със сексолог, литература (за мен е удоволствие и гордост, че и моите текстове са именно в Sexwell) форум за мнения... имаше ли реален ефект твоята концепция, промени ли се отношението към артикулите?
Борис Фурнаджиев: Разбира се, в обслужването на нашите клиенти и в това да се опитаме да им създадем вкусове, ние също създаваме вкус към сексуалните взаимоотношения между хората. В началото на 2006-а, една от основните ни цели беше да се опитаме да направим жените по-свободни в изискванията си. Тогава наехме и агенция PR2Peer – едни интелигентни и бойни мацки, които намериха най-верния начин да насочат нашето послание към адекватна аудитория. Затова променихме и магазини, и всичко. Сложихме по-красиви неща, еротично женско бельо, по-красиви и дизайнерски секс-играчки.
Михаела: Както казва и Джейн Лизевски: „За да си купят жените секс-играчка, тя трябва да им напомня за кокетна пудриера, за червило в луксозна опаковка, за нещо, което можеш да носиш със себе си и да се фукаш на приятелки”... защо ви е толкова важна женската аудитория?
Борис: Защото смятаме, че жената е движещата сила в сексуалните взаимоотношения между хората. Жената предизвиква всички реакции у мъжа, независимо дали те са на уважение и вярност или на брутален егоизъм. Мъжът е безсилен в сексуално отношение – той не може да мисли достатъчно нормално и трезво, когато стигне до този момент. Жената е тази, която запазва самообладание и може да мисли в такава ситуация.
Михаела: ... хм, вярно е, че съм способна да мисля за куп неща, за предпазване, за хигиена, за някой и друг текст дори... без това въобще да ми разваля еротичния момент.... но не знаех, че мъжете не могат.
Борис: Вярвай ми, мъжът не е способен да прави такива неща. Истината е, че откакто насочихме вниманието си към жените, се вдигна и посещаемостта в сайта, и коментарите, и продажбите, абсолютно всичко. Защото когато жената е готова да приема тези неща, тя променя отношението на мъжа… Когато той види, че тя наистина се кефи на вибратора, а не играе играта „ти си ми достатъчен”, той ще предпочита да прави секс с нея. Това псевдоуважение да не ползва играчки, за да не го засегне, не струва - той ще отиде и ще го направи с някоя курветина, която има колекция вибратори. А защо да не го направи с жена си? Сексуалната култура и подходящите вибратори й дават свободата да каже: „искам да правим секс едновременно и отпред и отзад, но не искам тройка, обичам те и не мога да преодолея това табу”... Нашите продукти дават алтернатива, разнообразие – което е най-важното нещо в едни взаимоотношения. Затова и целта ни е да се погрижим за това, от което има нужда жената, за да може да подобри и сексуалния живот на мъжа и взаимоотношенията им.
И най-хубавото е, че вече всички забелязват, че жените наистина стават все по-освободени в сексуалните взаимоотношения, за добро или лошо, а в същото време и мъжете нямат нужда да бъдат толкова доминиращи, колкото бяха досега.
Михаела: Това не пречи ли?
Борис: Според мен не пречи. Често пъти помага на взаимоотношенията. Не мисля, че има голям проблем в това, че мъжете са станали по-пасивни, че вече не стават за чукане...
Ако попиташ един друг кръг от хора, дори само жени между 16 и 22 години, те ще са на същото ниво, на което бяхме ние между 18 – 26 години - при нас малко по-късно се случиха нещата. Това е, което убягва на нашата аудитория и на хората, с които общуваме. Вече сме в друго поколение, в друга възраст и имаме други приоритети. Това важи и за мъжете, и за жените.
Но кой и колко е активен въобще не е толкова важно. По-важно е наистина да умееш да поискаш онова, от което имаш нужда от човека, с когото общуваш.
Независимо дали с говорене или без говорене. Някои хора могат да общуват говорейки, други само с излъчване, жестове... и често пъти си готов да направиш много повече за някой, който не ти казал нито една дума, отколкото за някой, предявил хиляда претенции по неправилен начин или някой, който иска едно нещо, но не го е поискал нито навреме, нито както трябва.
Михаела: В новините на Sexwell прочетох едно изследване, свързано с проблема за мъжкото либидо през последните години – всеки трети се оплаквал от липса на незаинтересованост, фактите са си факти ... Но в случая беше интересен коментара на психоложката, която търси и друга причина освен стандартните стрес, икономическа криза, заболявания... Та, тя казва, че години наред психолози, медии, жени са се старали да научат мъжете да говорят за емоциите си и в крайна сметка, те проговорили. Но изгубили либидото си. И тя си задава въпроса: дали пък сексуалното желание да е било техният начин на изразяване на емоцията им и сега ние ... какво направихме? ...
Борис: ... вие зорлем ги обърнахте на обратно и сега недоволствате... може би има някаква истина и в това твърдение... Виж, жените са супер важни в сексуалната революция. На Запад сексуалната революция се е случила с освобождението на жените от табутата, а не на мъжете. Мъжете винаги са правели какво ли не, но истинската революция се е случила, когато са започнали да правят с жените си онова, което си правил с курвите. И освободения секс не пречи на любовта. Можеш да правиш освободен секс с всеки, когото обичаш, но не можеш да имаш любов с всеки, с когото правиш освободен секс.
Като цяло концепцията ни може да се обособи около това: ние не караме хората да водят по-редовен полов живот, да се чукат по-често или по-лесно... Ние се опитваме да направим така, че да накараме хората, независимо какво е сексуалното им съзнание, да се чувстват добре. Да се чувстват добре със своята сексуалност, независимо дали са мръсници, моралисти, дали са ексхибиционисти или интровертни...
Искаме всеки да успее да намери начина, по който да се чувства добре. Дали ще споделя сексуалните си фантазии с различни партньори или само с един, или с никой, дали ще ги споделя само със себе си, и с нашите консултанти или с нашите стоки, или с хората, които познава, обича или с които случайно се среща, или само в анонимността на форума, важното е да има освобождание. А човек се чувства добре, когато се чувства свободен. Истината е, че свободата е секси. Свободата е най-сексито чувство, което можеш да изпиташ в живота си. Свободата да може да направиш това, което ти е на сърцето и на душата и да не се чувстваш зле, заради това, което си.
Ако си шибан гъз трябва да се чувстваш добре, и да си свободен за това, че си шибан гъз. Това се опитваме да направим.
Sexwell концепцията е именно това – да създаде възможности да се срещнат различни хора, да се срещнат различни вкусове и да започнеш да се чувстваш добре от това, което си.
Михаела: По-освободени ли се чувстват хората в интернет общуването според теб?
Борис: Интернет изключително много помага нашия магазин. Първо, запълни една ниша като медия за сексуална култура. Всеки ден предлагаме актуална информация. Това е единствения и най-добър начин за комуникация с клиентите. Второ, към кръгът от нашите почитатели и клиенти се присъединиха и тези, които все още страдат от сексуални табута. Анонимността им дава свободата да влезат и да разгледят, да четат. Доставките също са анонимни. Никога не обявяваме публично имената на наградените клиенти или участници в рубриката „Дуел”. Моралния кодекс на всеки един служител в Sexwell задължително включва дискретност. И забелязваме, че това стимулира доверието на нашите клиенти - само последния месец имаме 300 000 посетителя. Обикновено имаме средно по 100 000 посещения на месец. Това означава, че имаме над милион и двеста хиляди посещения годишно – това е огромен кръг от хора, които познават нашите продукти, четат информациите. Така стъпка по стъпка се разчупва съзнанието на българина. Така, чрез тази медия – интернет магазина, който в същността си е портал, както и с подкрепата на всички останали медии, да създадем стил в сексуалното общуване, който е откровен, честен, но без да бъде вулгарен. Според мен ролята на интернет – магазина с цялата информация, която се предоставя вътре, ще бъде все по-голяма и по-голяма.
Михаела: Артикулите, които се продават в секс-магазините сами по себе си могат ли да дадат стимул да повишиш културата си?
Борис: Когато купуваш нещо и то съществува на пазара, ти разбираш, че след като това нещо съществува, значи не си единственият, който има нужда от него или просто желание да го притежава. Дори уредът за уголемяване на члена, може да помогне да се преодолее един от най-големите комплекси на мъжете за размера. Вече знаеш, че има и други такива хора, че е нормално да си купиш това нещо и да общуваш на тази тема - има форуми, блогове... създават се предпоставки хората да могат да коментират спокойно тези теми. Не случайно гаранцията, че този уред е ефективен е свързана със споделяне. Искаш гаранция – добре, но ти трябва да си способен да споделиш, че имаш този проблем. Трябва да се регистрираш във форума, да си снимаш члена в деня, в който си го купил и всяка седмица да си снимаш члена заедно с уреда и да доказваш, че няма ефект. Прави го. Ако няма ефект, връщаме парите. Но за да си решиш проблема, трябва да имаш куража да бъдеш такъв, какъвто си.
Малък ти е, малък ти е това не е болка за умиране, може да се разреши проблема, може и да не се разреши. Зависи от теб. Но и хората с малки членове намират партньорите си. Има значение размера, но не е болка за умиране. Хиляди хора имат подобен проблем и ако намерят начин да говорят и общуват за това, могат да намерят решение. Може да открият клубове на жени, които имат вагинизъм и им е приятно да общуват с мъже с малки пишки и т.н., но трябва да има комуникация. А културата е комуникация. Хората го заслужават.
Михаела: ... Концепцията е да има комуникация за това, което ни вълнува, притеснява...
Борис: Трябва да има комуникация и обратна връзка с клиентите. Не само за артикулите, а за всичко останало. Затова имаме и блогове, и възможност да коментираме всякакви теми. Култура се развива чрез комуникацията. Културата е да знаеш повече. Трябва да знаеш повече за Г-точката, трябва да знаеш повече за аналния секс, трябва да знаеш повече за анатомията на хората. Затова имаме и анатомични статии. В статиите за аналния секс, втората част е само анатомия. Това е общата сексуална култура и ние се опитваме да я повишим, да създадем критерии, за да знаеш какво искаш и да видиш, че има начин да го постигнеш… Все едно се учиш на народна медицина. Имал си разочарования от класическата медицина и започваш да четеш – първо български билкари, после руски лечители, стигаш и до тибетски учения и така започваш сам да лекуваш себе си. Защото културата е това, което те лекува. Лекува те от всичко - от комплекси, от страдания, дори от вредното щастие.
Михаела: Факт. Научих, че дори нещо уж древно като употребата на лубриканти разширява не просто културата, но дава още алтернативи за сексуалното общуване. Това подсъзнателно внушава, че ти искаш още. И то не задължително оргазъм, а игра, разнообразие в удоволствията, които могат да се изживеят. И мъжът осъзнава колко повече неща му се случват, когато има подръка лубрикант.
Борис: Ние бяхме първата фирма, която започна да дава лубриканти като подарък към всяка покупка, само и само да стимулираме бъдещите усещания. Веднъж като усетиш разликата, ти вече ще си го купуваш. Научихме хората да ползват лубриканти. За нас е без значение дали ще купят нашите или тези от супермаркета на Durex. Важното е да си създадеш навик и култура да ползваш. Първо ще купуваш евтини боклуци, после ще си вземеш качествен, ще видиш разликата и пак ще искаш от хубавото. Ако всички имаха достатъчно пари, щяха да карат Mercedes и BMW. Това е като с крема за лице. Когато си създаваш култура, рано или късно стигаш до доброто.
Михаела: Разликата е огромна. Спомням си, че преди време ми беше дал мостри и аз раздавах... И после, когато пуснаха другите лубриканти в супермаркетите, чувах отзиви: „Ама този не е като онзи, който ти ми даде”. Не е – аз ти дадох от Sexwell. Специализираните фирми са специализирани... Но има и нещо друго и то вече е свързано със сексуалния живот. Когато препоръчвам лубрикант на жени, се случва да ми кажат: „На мен не ми трябва”. Факт, въобще не ти трябва за седмичния секс с мъжа ти. Няма как да ти потрябва. Но ако опиташ, сама ще откриеш колко много нива на сексуалното общуване съществуват. Могат да се ползват и като масажн масла, но едно е да отвориш бебешкото олио и да му масажираш врата, друго е да извадиш тубичката с лубриканта. Веднага даваш асоциативен ключ към друга врата. Като добавим всички вкусове, става още по-интересно...
Борис: Човек израства в сексуалните взаимоотношения. Колкото и голям опит да имаш сексът е толкова необятно поле, че ако си любознателен и отворен към нови нюанси на изживяванията, няма как да стане рутина...
Михаела: За мен един от основните проблеми във взаимоотношенията между хората е, че ние не си играем… И в случая нямам предвид сексуалните роли или да се преобличаме в костюми. Не. Имам предвид точно онзи контекст за взаимната еуфория един от друг. Има едно голяма недоразумение с тази романтика, вечерите на свещи, ала-бала. Няма лошо и в тази прелюдия, но ключът към жизнерадостния секс е да си играете както децата – на гоненица из апартамента, например, да се смеете, да изсвирите нещо заедно на йониката на детето, да пеете фалшиво и да си умирате от смях... за това нещо не е нужна романтична вечеря, може да се мине и със сандвичи и чипс, важното е да има закачка, игра... да подходиш с чистотата на дете към игричките за възрастни... а затова ти трябват и играчки... както ти трябва лего, за да построиш къща. Играта помага да опознаеш не просто сексуалността си, а собствената си същност. В играта влизаш в състояние на свобода. А влезеш ли в състояние на свобода, влизаш веднага в състояние на творчество.
Дори си мисля, че и създаването на сексуална култура у тийнейджърите трябва да върви и в тази посока – да не отричат напълно детето у себе си и способността да си играят. Прочетох, че в Швейцария вече произвеждата презервативи за момчета между 12 и 14 години – за да им стават. Защото независимо дали ни харесва или не, те вече го правят и трябва да се предпазват. А в сайтове като Sexwell не е целесъобразно да влизат още – и ето, получава се една пропаст, в която трябва да се оправят сами... Знаеш, че у нас сексуално образование в училищата няма.
Борис: Проблемът с тийнейджърите е много сериозен. Те са супер важна аудитория от гледна точка на това, че трябва да бъдат възпитани. Ние сме единственият сайт, който има изрично предупреждение и специална защита отпред. Сега сме в процес на създаване на специален софтуер, с който родителите да могат да защитят собствените си компютри у дома от това децата им да могат да влизат в нашия сайт. Досега, ако си искрен и декларираш, че си под 18 години, ги изпращахме в сайта на Disney, но вече планираме създаването на сайт, който да обслужва изключително образователно младите - Weaky sexwell. Започнали сме да събираме материали, с които да образоваме младите хора, поддържаме контакти с журналисти, които правят списания за тийнейджъри. Наистина трябва да обърнем внимание на младите хора, защото според мен сексуалното им образование много закъснява. Според мен при съвременните условия на акселерация, информация и израстване, образованието трябва да започва още в 3-ти клас. Трябва да се намери начин да се говори на тези деца за взаимоотношенията между мъжете и жените, за анатомия и всичко останало, защото те действително имат безконтролен достъп до порно и така получават псевдокултура. Това може да ги отврати, да им създаде тотално погрешни критерии. От това, което виждат няма как да разберат какво е любов, какво не е и как да правят разликата. Не може да отречем, че нещата, които могат да видят в порното не се правят. Но трябва да се намери начин да им се обясни кога се правят, защо се правят и кога трябва да започнат да се правят. Културата трябва да е насочена натам, а не към това как стават децата. Културата трябва да минава през съвременните критерии – през онова, което виждат в списанията, през текстовете на Ъпсурд до нещата, които волю или неволю виждат в интернет. Трябва да им се говори за опознаване на човешкото тяло, за това как да успокоят хормоните в главите си. Много момчета могат да бъдат спасени от хомосексуализъм, ако имат нужната сексуална култура. Много често се стига до хомосексуализъм от липса на възможност да обсъждаш и да разбереш какво е нормално, как е нормално да живеят хората, какво е нормално мъжко приятелство… Повечето хомосексуалисти в България не се чувстват нормални. Защото техният избор е бил резултат от липса на култура. Така е и при жените - изборът да бъдеш лошо момиче отново не е било от липса на избор, а от липса на култура дали да правиш това или онова, от липса на добра дума, от липса на подкрепа или липса на забрана, като цяло – от липса на адекватна комуникация.
Културата ти дава право на избор. Когато нямаш култура е много лесно да направиш онова, за което те манипулират. Когато едно дете се е опарило, посмъртно няма да го накараш да пипне котлон или да пие вряло. Ще се научи да чака да изстине, да духа млякото или чая си. Така е и със сексуалната култура – не можем да се правим, че не е „вряло”, но трябва да ги научим как да подходят към това. Именно затова по отношение на този сайт ще работим с психолози и терапевти за млади деца и юноши. Искам да инвестираме именно в това. Искаме нашите бъдещи клиенти да бъдат нормални хора от гледна точка на взаимоотношенията между хората. Да се чувстват добре със своята сексуалност, защото тя е продукт на информиран и интелигентен избор.
