Според ново американско проучване, младите жени в днешно време са 3 пъти по-склонни да налагат физическо насилие над половинката си от самите мъже. Побоят над гаджето е всичко останало, но не и приемливо. Установяването на домашното насилие като нормално явление е притеснително и за двата пола според специалистката Дженифър Махони. Въпреки това, подобни сцени са задължителното присъствие в следобедните сапунени сериали и дори в Холивуд.
Случва се следното – изтупана американска двойка започва да се кара за нещо привидно незначително, когато мъжът изпльосква някоя глупост. Следват шамари през лицето от страна на “дамата”, с което спорът приключва. 1:0 за нежния пол. Дори Мег Райън и Дженифър Анистън са отнасяли с плесници партньорите си на екрана. Скорошен нискобюджетен филм пък показва сцена, в която мъжът и жената се карат заради сексуалната ориентация на мъжа. В изблик на гняв, Той обижда, а Тя удря с все сили...
Оказва се, че в някои модерни общества днес се смята за нормално и даже сладко когато жената решава споровете в семейството с физическо насилие. Този феномен обаче е всичко друго, но не и възбуждащ. Обратната ситуация, насилието над жената, е подсъдимо обаче. Филмите очевидно оказват стабилно негативно влияние върху младите дами. Скорошна анкета сред американки показва, че една на всеки 7 жени на възраст 15-22 години е удряла поне веднъж партньора си. За контраст, само един на всеки 20 мъже е посягал на приятелката си. Някои онлайн медии казват: “Хората зад кампанията NO MORE в Щатите наскоро попитаха участниците в анкетите що за причини се крият зад домашното насилие. Над 60% от младите хора отговорили, че са изпускали нервите си и са стигали до физическа намеса, тъй като партньорът им пръв им е посегнал. Имайки предвид това, е напълно възможно жените просто да са по-склонни от мъжете да си признават, че раздават шамари понякога.”
Също така става ясно, че жените въвлечени в силно емоционална, бурна връзка имат по-голяма вероятност да отговорят на удари.Те са и по-склонни да си признаят след това, че са ударили мъжа си. Според учените изготвили проучването, това е нещо, което не трябва да бъде игнорирано. Британците на своя страна разпитали младите хора как стоят нещата в семействата на Острова. Оказва се, че във Великобритания близо една трета от домашното насилие спада в категорията “жена над мъж”, като в много от случаите Тя даже не съжалява за постъпката си.
Агресивните физически взаимотношения у дома все още се смятат за проблем, породен от мъжа, като същия има отговорността да намери и решение. Колко от нас са виждали или чували за жена, която уж на игра раздава шамари на партньора си след няколко питиета. Колко жени агресивно посягат към члена на мъжа си или шегаджийско го заплашват с бой? Това е типът въпроси, които всяка жена, жертва на домашно насилие задава. От друга страна, подобни думи излизащи от устата на някой мъж биха били сметнати за чиста наглост. Оттук идва цялата несправедливост. Насилието не може да изпари проблемите в която и да е връзка между мъж и жена. Напротив, агресията увеличава шансовете инциденти от подобен калибър да се повтарят отново, и отново вкъщи докато някой не пострада сериозно – било то физически или психически, понякога дори и двете. Няма значение кой пол раздава шутове и тупаници, тъй като самата ситуация влияе еднакво негативно върху двамата. За нещастие, в много случаи насилието между двамата родители може да достигне директно и до децата.
Интернет и много дамски списания неотдавна бяха заляти с посланията на млади жени, жертви на домашно насилие под една или друга форма. Според думите им, единственият начин една връзка да бъде закрепена в емоционален и дори физически план, е Тя да установи доминация над съпруга или приятеля си. Тъй като феминизмът набира нови сили в последните години, това явление сред женското общество се среща все по-често. Някои радикални дами смятат, че за да се чувства сигурно една жена, тя трябва да получава всичко, каквото поиска в една връзка и то на всяка цена. Това мъжът и жената да работят заедно за постигане на общи цели и да правят компромиси един за друг явно е неприемливо за много жени.
Сцените на насилие от малкия и големи екран трябва да се сметнат за вид сексизъм според специалисти. Изводът от боя в семейството очевидно е, че една жена не би могла да нарани мъжа си – било то физически или психически. Само че размера на синините и количеството пролята кръв не са мерило за това какво влияние оказва агресията над хората. Това би трябвало да го знае всеки човек, минал поне веднъж през това партньорът им да ги малтретира и омаловажава всекидневно. Някои от критиците, заставащи срещу отношението към жените в порно индустрията осъждат приятели и познати от личния си живот, когато разберат че физическото насилие присъства и там.
Философът Хана Арендт споделя в своята книга: “Насилието се намира най-често там, където се провежда някаква форма на битка за властта. С изчезването на тази власт, често изчезва и агресията.” Никоя жена не печели от това да удря мъжа си нарочно. Напротив, така тя потвърждава липсата на самоконтрол и власт в тази връзка. Насилието, у дома или на работното място, не трябва да се използва като оръжие във феминисткия арсенал за решаване на домашни проблеми. Окуражаването на женската агресия подкопава усилията на множеството анти-насилствени кампании по света. От друга страна, това дава повод на някои мъже да се оправдаят с опит за самоотбрана след побой над жена. Домашното насилие не е нищо друго, освен злоупотреба с личността, независимо от кой пол е тя!
