За жалост “бисексуален” напоследък изглежда се превръща в по-страшна диагноза от “гей” в много общества. Повечето хора, които си падат и по двата пола избягват да се определят като “би” и използват всякакви други описания като омнисексуален, пансексуален, хетеро-гъвкав или полисексуален. Според скорошни проучвания сред американското население, малко над 9 милиона души открито признават, че са хомосексуални. Само 1.8% от тях обаче се смятат за “би”. Изненадващо е, че 19 милиона американци посочват, че поне веднъж са се впускали в “приключение” с човек от същия пол, а цели 25.6 милиона са били физически привличани поне веднъж от представител на техния пол. Очевидно е, че бисексуалността е често срещано явление в западното общество, но въпреки това хората спадащи в тази категория изпитват затруднения да признаят истината пред близките си. 77% от мъжете и 71% от жените казват, че са разкрили хомосексуалната си ориентация пред семейството и приятелите, но сред бисексуалните процентът спада под 28.
Терминът “бисексуален” се навърта в речниците още от далечната 1824 година, но тогава е използван под съвсем друг смисъл. На всичкото отгоре границите на определението вече са изключително размити, тъй като всеки човек има своите индивидуални желания и нужди от сексуална гледна точка. Някои дами са спали с жена, но биха се обвързали сериозно само с мъж. Други пък, никога не са се осмелявали да го направят с някого от същия пол, но активно си фантазират за подобно изживяване. Има и мъже, които казват че са 99% гей, но за Бионсе веднага биха обърнали резбата!Много от бисексуалните хора не приемат охотно сексуалната си ориентация заради общественото мнение по въпроса. Определението “бисексуален” е свързано с куп градски легенди и стереотипи, които не се нравят на тези от нас, които са с двойствена сексуалност. Някои смятат “би-” хората за нерешителни и казват, че те чисто и просто се възползват от “привилегиите” на хетеро-връзките или че са прекалено алчни и си падат по всякакъв вид тройки. Абсурдните определения обаче, далеч не се ограничават с това. В резултат на това думата “бисексуален” натежава все повече по смисъл и вече е придобила свой собствен двойствен характер, който вреди повече, отколкото помага. Негативното отношение към бисексуалните хора се наблюдава както от страна на гей-обществото, така и от страна на хетеросексуалните, което затруднява бисексуалните хора, в това да намерят своето място в социалните среди.
Според скорошни данни на Центъра за контрол и превенция на заболявания на САЩ, бисексуалните жени са
изложени на двойно по-голям риск от сексуален тормоз, отколкото хетеро дамите. На всичкото отгоре стресът, породен от негативното отношение към би-хората често води до депресия и склонност към злоупотреба с алкохол. Много от бисексуалните участници в подобни проучвания казват, че се чувстват невидими и се страхуват от социалната стигма, която ги довежда до психическо разстройство. Бисексуалните мъже също признават, че се сблъскват с куп проблеми в ежедневието. Тези, които ползват услугите на сайтове за запознанства, избягват да се определят като “би”, тъй като шансовете да бъдат отхвърлени и от единия, и от другия пол са много големи. Парадоксалното в случая е, че сексуалната свобода в модерното общество всъщност е все още далечна мечта за толкова много хора!
Кейт, една от участничките в проучването споделя: “Когато започнах да се срещам с мъж за пръв път, много от гей-приятелите ми изгубиха интерес към мен и се отдръпнаха. Казаха ми, че съм предала каузата и че не бих могла да съм част от политическата кампания за правата на хомосексуалните хора. Най-шокиращ беше фактът, че някои решиха, че имам проблеми с психиката, защото съм решила да спя с мъж. Дори един от хетеро-приятелите ми се разочарова, тъй като винаги е гледал на мен като на “пич” и фактът, че вече не спя с жени не му се нрави.”
Много активисти вече се чудят как да преименуват бисексуалната ориентация, тъй като очевидно думата се е превърнала в обида. Транс-сексуалните хора смятат, че определението бисексуален само одебелява границата между двата пола и игнорира самото съществуване на транс-сексуалността. Алфред Кинси провел известно проучване през 40-те години на 20-ти век и това било неговото заключение: “Докато не демонстрираме, че предпочитанията на определен индивид към един или друг пол зависят от присъствието на мъжки и женски полови органи или физиологически характеристики (тоест транс-сексуалност), не можем да наречем този човек бисексуален.”.
За да се намери решение на проблема обаче се изискват много време и усилия. За бисексуалните хора става все по-трудно да намират партньори, тъй като при запознанство с нов човек от всеки се очаква да определи себе си в куп категории – професия ,семеен статус, сексуална ориентация и така нататък. “Бисексуален” вече не е приемливо определение както в хомосексуалното обещство, така и в хетеросексуалното. За добро или лошо обаче, разполагаме с ограничен брой думи, с които да загатнем желанието да правим секс както с жени, така и с мъже. Силно изразената дискриминация и стереотипи обаче, не трябва да бъдат причина да крием истинската си същност. В крайна сметка някои хора са гей по душа, но гениталиите им не разграничават мъжът от жената, стига да има любов и секс и това не трябва да ги кара да се чувстват като аутсайдери.
