Сексът и венерическите болести

Венерическите болести отдавна не са смъртна присъда - не по-голяма от самия живот. Темата все още е деликатна и много хора ежедневно си задават въпроса "Възможно ли е да имаш нормална интимна връзка с някого, ако един от двама ви има венерическо заболяване?" "Възможно ли е изобщо отново да правиш секс с някого, без да се чувстваш виновен по някакъв начин?"

Едно от първите правила, което води до отговорите на тези въпроси, е: бъдете честни. Никога не премълчавайте факта, че имате заболяване, каквото и да е то. Така правите услуга и на двама ви.
 

Разбира се, подходът зависи от венерическата болест. Докато някои бактериални инфекции (хламидия, гонорея и сифилис) могат да бъдат излекувани с продължително антибиотично лечение, то ХИВ, Херпес, Хепатит и Папилома вирусът не могат да бъдат премахнати никога, а само симптоматично лекувани.

Коварното е, че дори да можете да контролирате проявите на тези вирусни заболявания, вие си оставате заразен за партньора – и то не само чрез вагинална и анална пенетрация. Специално херпесът може да бъде предаден чрез целувки, орален секс, споделени секс играчки и всякакъв друг обмен на телесна течност. Всичко това прави споделянето на подобна информация трудна задача, но задължително трябва да го направите – в противен случай рискувате да причините на друг човек същото, което са причинили на вас.

Честността тук е най-добрата политика и подходът е само един - внимателен, откровен разговор, колкото се може по-рано във връзката. След това - каквото ще да става. Били сте честни и това е важното.

Защо трябва да говорите?
Успешните връзки се основават на взаимно уважение, доверие, комуникация и откровеност. Длъжни сте да споделите с партньора си за заболяването, за да му дадете правото на избор – право, което всеки човек има. Никога не си мислете, че ако заразите партньора си със същото заболяване, ще можете щастливо да правите необезопасен секс, или, още по-малко – да го/я задържите при вас. Много венерически болести могат да донесат със себе си сексуална дисфункция при мъжете и жените, ниско либидо, безплодие, биполярност, депресия.

 

Още преди да сте стигнали до спалнята. Даже още преди да сте обменили каквато и да е телесна течност, например с целувка – което може да се случи и на първата среща. Болестите, колкото и да не ни се иска, са част от нас. Те не ни разделят на стойностни или нестойностни хора, както не го правят и другите болестни състояния като диабет или дори алергия. Това просто е факт, с който трябва да се съобразим.

 

Споделете тази информация възможно най-рано, когато се намирате на спокойно място и сте отпуснати, а не в натоварена атмосфера и под напрежение. Разбира се, преди да споделите каквото и да е за самата болест, трябва да сте се информирали напълно, и то от доктор - а не от интернет. Ако сте добре информирани можете да премахнете всякакви митове за начините на заразяване. Много хора все още вярват, че могат да се заразят с ХИВ от ръкостискане, или пък не знаят разликата между ХИВ и СПИН. Когато сте се запознали с подробностите, ще се превърнете в отговорният партньор, който се грижи за своята бъдеща половинка. Колкото по-дълго криете болестта си, толкова по-трудно ще ви е да я обясните по-късно.
 

Бъдете директни и откровени. Кажете, че искате да споделите нещо лично. Не е нужно да е прекалено многословно. "Преди да сме направили нещо, искам да знаеш, че имам Х. То е заразно при тези и тези условия, затова вярвам, че трябва да знаеш", е достатъчно. Обяснете начините на пренасяне и последствията от тях – тези факти ще са нужни на половинката ви, за да може да вземе адекватно решение за себе си. Кажете, че се лекувате (и наистина трябва да го правите, недейте да лъжете), но предпазните мерки са задължителни, въпреки това. Не се опитвайте да казвате каквото тя/той иска да чуе, а просто информирайте.
 

Можете да помолите партньорът да дойде с вас на лекар, за да се информирате и двамата – като двойка. Ако партньорът не желае това, може сам да отиде и да се поинтересува за съответната инфекция. Хубаво е и двамата да се изследвате преди първия секс (въпреки че всички двойки би трябвало да правят това, не само рисковите). Можете да се изненадате, ако докторът ви каже, че имате асимптоматичен херпес симплекс, който може да засегне 1 на всеки 4 мъже и жени, или пък незасечена папилома.
 

Презервативите не подлежат на обсъждане – те са задължителни. Когато имате проява на венерическа болест всеки рисков телесен контакт трябва да се избягва.
 

Хората се страхуват от споделянето на болестта си, защото обществото слага стигма върху болните – главно заради липсата на информация. Затова реакцията на партньора зависи най-вече от това как ще поднесете информацията. В най-добрия случай откровеността ви ще бъде високо оценена. Трябва обаче да се подготвите и за най-лошото – да бъдете отхвърлени. Не забравяйте, че това е личен избор и не можете да вините някого за това, че не желае да се подложи на евентуален риск. Трудно е да намерите човек, който е готов да премине през такова препятствие, но можете да сте сигурни, че ако го намерите, то сте попаднали на подходящ за вас партньор, може би за цял живот.
 

Премълчаването на венерическа болест е неетично, безотговорно и егоистично. Ако партньорът ви открие, че е придобил заболяване, за което вие сте знаели, това може да разруши връзката ви завинаги. Заразата с венерическа болест може дори да бъде престъпление. През март миналата година 56 годишна жена бе заразена с херпес от 77 годишен мъж, който знаел, че го има от 25 години насам, но не казал на никого и не използвал презервативи. В друг случай жена е осъдила бизнесмен, с когото правили секс няколко пъти, като той бил на ясно, че е болен от ХИВ и въпреки всичко не ѝ казал, заразявайки и нея. Умишленото заразяване без предупреждение може да се разгледа като престъпление. Всичко това трябва да е повече от достатъчно, за да не премълчите болестта си – особено ако изпитвате и някакви чувства към човека.

Накратко - бъдете откровени и се пазете. Това е всичко. Ежедневно сме изложени на всякакви опасности, така че венерическата болест не прави носителя по-малко човек. Но когато нещо стане част от нашия живот, трябва да го приемем и да се адаптираме.