Много мъже и жени смятат, че практикуването на така нареченият „неангажиращ секс“ им дава повече контрол и ги освобождава от емоционалния багаж и отговорност, които биха съпътствали евентуалната връзка. Но дали не съществува и друга страна на този така безметежен сексуален живот, в който всичко се случва за да оправдае само себе си? Дали лишавайки се от отговорностите на връзката не се лишаваме и от нещо друго?
Не е тайна, че живеем в свят, в който обществото се стреми да гледа на необвързващия секс като на вид освобождаване от консервативните норми, вид либерация и триумф на независимия индивид. Тъй като вече разполагаме с богат набор от контрацептивни методи, имаме огромни познания за човешката психика и дължим голяма част от сексуалните си разбирания на културните ценности, не можем просто с лекота да приемем, че сме полигамни „по природа“ и че правим всичко само и само да се възпроизведем. В наши дни правим секс заради самия секс, заради емоциите, които изпитваме и които приписваме на интимното общуване, но тази степен на свобода всъщност може и да ни ограничава.
Добрата страна на неангажиращият секс е, че е подходящ за хора, които не биха могли да се отдадат на една връзка в определен етап от живота си. Когато обаче това се превърне в начин на живот, много мъже и жени започват да се самоубеждават, че не се спират на никого, защото търсят „правилния“ човек, без да инвестират много време в това начинание. За съжаление, да намериш правилния човек съдейки само по мимолетната сексуална връзка рядко е възможно.
Да го погледнем така: когато двама души започнат да общуват и имат „сериозни“ намерения един към друг, те развиват своята връзка в няколко етапа. Първият етап е физическото привличане и проявата на интерес. После идва желанието за интимна близост. Започваме постепенно да навлизаме в периодът наречен „меден месец“, познат още като времето, когато всичко във връзката е прекрасно. Според учените приблизително на седмия месец от връзката този период приключва и хората свалят розовите очила, за да видят какъв всъщност е техният партньор. Не, че не можем да бъдем влюбени повече от седем месеца – но докато тогава сме смятали всеки един недостатък у другия за нещо „сладко“, то след време тези недостатъци започват да ни дразнят и идва моментът да решим дали наистина искаме да останем с този човек.
Както може би става ясно, неангажиращият секс няма как да ни покаже дали искаме да бъдем с човека, с когото го правим. Дори да сте приятели за секс в продължение на месеци, връзката ви ще остава на това второ ниво на развитие и няма да прогресира, докато не се случи да останете заедно повече от времетраенето на един сексуален акт. Ситуациите, споделянето и отговорностите променят хората повече, отколкото си мислите. Когато не посрещате различните нюанси на живота с един човек, няма как да разберете какъв всъщност е той. Уви, за да се случи това, трябва да инвестирате време и емоции.
Разбира се, няма нищо лошо в неангажиращия секс - никой не може да ви принуди да се обвържете с човек, към когото изпитвате само временно сексуално привличане. Ако обаче започнете да гледате на необвързващия секс като на начин да намерите "правилния" партньор, ще ударите на камък. Трябва да насочите мисленето си към намирането на този правилен човек, за да отделите достатъчно време. Сексът е вид комуникация между двама души, която се развива във времето – ето защо неангажиращият секс като начин на живот наподобява едно накъсано съобщение и често предава грешното послание.
