Едно от нещата, които тя най-много харесваше в съпруга си, когато го срещна, бе неговото трудолюбие. Сега тя обмисля развод, защото смята, че той е работохолик и почти не се прибира.
Той избра нея сред всички останали жени, защото тя говореше за чувствата си и не криеше мнението си. Сега той се дразни на склонността й да се оплаква и да посочва грешките му без да се замисля.
Случвало ли ви се е подобно нещо? Едно от качествата, заради които сте се влюбили в половинката си, с течение на времето да се превърне в източник на ненавист? Иронично е, но е факт, че това, което много харесваме в началото, може да започне сериозно да ни дразни по-късно.
В началото на връзката ние целим да изградим чувство на близост, но с течение на времето фокусът ни леко се измества. Причината за това не е, че партньорът ни се е променил драстично, а че вече не забелязваме най-доброто у него. Толкова сме свикнали да сме заедно, че неговите плюсове се превръщат в даденост като въздухът и водата, и малко по малко започваме да се съсредоточаваме в негативната страна на положителните му качества. Така сладкодумието става досадно дърдорене, красотата – суета, добродушието – безхарактерност и т.н.
Когато критикуваме половинката си за тези малки неща, които ни дразнят, е възможно да си мислим, че го правим от любов и че искаме най-доброто за него/нея. Въпреки "добрите" ни намерения обаче, тази стратегия има голям недостатък – ако упорито се опитваме да променим същината на партньора си, губим и в двата случая:
- ако успеем, неминуемо ще дойде момент, в който ще си кажем "Половинката ми вече не е същата, какво се промени?"
- ако не успеем, партньорът ще се е почувтсвал неоценен за това, което е, и сам ще напусне връзката.
Когато се опитваме да променим някого
(Запомнете, че не можете да промените никого, особено насила. Той или тя може да се промени сам - вие можете само да окажете влияние)
Възможно е дори добрата страна на партньора да се е развила в нездравословен навик или нещо друго, което по някакъв начин вреди на отношенията ви. Тук идва проблемът с подхода на хората да насочват останалите към промяна – държат се негативно. Нека да погледнем един пример:
„Колко пъти трябва да говорим за това?! Казах ти, че историите ти са скучни!“
Първо, забелязваме отношение между партньорите като родител с дете – „Колко пъти ще говорим за това?“ Този тон кара хората да се защитават, тъй като назидателната родителска фигура буди страх и чувство за вина.
„Казах ти, че историите ти са скучни!“ – тук собствената оценка се превръща в универсален факт и човекът може да се почувства омаловажен. Отново следва защитен механизъм – ТИ смяташ, че историите ми са скучни, но другите мислят обратното.
И, в крайна сметка, кое според вас е по-вероятно да се случи в тази ситуация – човекът да си каже „Трябва да се поправя и да разказвам историите си по-интересно“ или „Добре тогава, щом не ти е интересно, повече няма да споделям с теб и ще си намеря друг, който да ме изслушва“? По-скоро второто, нали?
Да се опиташ да мотивираш някого чрез сурова и настоятелна критика, вместо чрез подкрепа и насърчаване, създава единствено чувство на омраза и желание за отдръпване у другия човек. Запомнете, че не дресирате куче, а общувате с човек. Ако не осъзнаем и не прекъснем това поведение, конфронтацията ще стане навик и ще доведе до ерозия на доверието и нулево желание за комуникиране.
Първата крачка, която трябва да направите, е да спрете с франтичното търсене на собствената си правота, да свалите тъмните очила и да спрете да съдите най-близкия си човек. Това не означава да смъкнете стандартите си под нулата, а да бъдете търпеливи и толерантни...и да не забравяте, че именно вие сте избрали този човек!
Важно е да забележите кога партньорът ви се свива в черупката си и да приемете, че е възможно вие да сте виновни за това. Ако забелязвате, че без проблем говори с приятели и познати за всичко, но избягва да споделя с вас и спира да говори след ваш коментар, помислете дали не омаловажавате казаното от него, дали не го карате да се чувства незначим.
Щом започнете да усещате какво правите, е възможно да откриете много странни неща за себе си. Например, може да забележите, че в разговорите, в които партньорът ви показва малко или никакъв интерес, говорите само за себе си, вашите нужди и предпочитания. Разбира се, вашите убеждения и цели са важни, но те са въпрос на личното ви развитие, а не на превъзходството ви над другия.
Ето как можем да преобразуваме по-горния пример:
„Историите ти винаги са били добри, но аз мисля, че можеш да ги направиш още по-интересни!“
По този начин не омаловажавате това, което партньорът обича да прави и му показвате, че вярвате в неговото развитие.
В отношенията ви с близък човек трябва да има толерантност и търпение. В една добра, безопасна връзка, партньорите могат да казват странни неща един пред друг, да правят грешки, да имат различно мнение, и пак да им бъде простено - все пак, любовта е безусловна, ако е истинска. Опонентът тогава избира да изслушва, подкрепя и разбира, вместо да съди, поправя и конфронтира. Чувството на безопасност дава увереност и желание за съжителство, а с това идва и желанието за прогрес.
Точно обратното – когато партньорът ви няма доверие, че ще го разберете, ви слуша с напрежение и е в постоянна готовност да се отбранява. Може да възникне грешка в комуникацията и дори най-безобидната дума да предизвика конфликт. Ако това продължи прекалено дълго, желанието за съжителство се губи и рано или късно, един от двамата започва да се отдалечава, за да не му се налага непрекъснато да се сблъсква с едно и също негативно отношение.
Спрете и помислете – може би „несъвършените“ ни партньори заслужават малко повече любов. Може би човекът до вас не е "тотален провал", който се нуждае от цялостна смяна на личността. Може би дори виждате част от себе си и своите страхове в него? Вашият партньор също е човек, който, точно като вас, иска да бъде третиран с уважение, да му се говори спокойно и никой да не го унижава. Все пак, едно време го харесвахте точно защото е това, което е, нали?
