Не е нужно да си феминист, за да отстояваш правата си. Не е нужно човек да търси оправдание в някакво полово неравенство, за да получи уважението, което заслужава, независимо дали има детеродни органи, или простата.
И мъжете, и жените биват подтиквани да изпълняват определени социални роли, да се побират в определени стереотипни рамки. Да, това е проблем, който вероятно никога няма да бъде разрешен, но това не пречи да бъде изложен на показ. Противниците на "унисекс сексизма" трябва да осъзнаят, че единственият начин да убедят сексистите в своята правота е като им покажат как сексизма засяга тях самите.
За всеобщо щастие отдавна сме се поосъзнали по този въпрос и вече не сме настроени по подобен краен начин, но почти всекидневно се случва да се сблъскваме с тези полови стереотипи - и по един или друг начин, те все още ни влияят.
Силен и слаб пол
Жени: „Горката, безпомощна аз!”
Много хора - и мъже, и жени, смятат, че жената трябва да е безпомощно безгръбначно, което върши единствено нещата неизискващи особено действие, като например да си стои в къщи и да гледа децата (много пасивно, няма що).
Хубаво е жената да бъде нежна, грациозна и изискана, но това не значи, че трябва да стои на пухена възглавка от сатен и да не взима участие в ежедневните занимания "на мъжете". Да, обществото що-годе се стреми да се отърси от този стереотип, макар че повечето жени, които поемат инициативата да свършат нещо сериозно биват заклеймявани като „мъжкарани”. Виждате ли? А и те се чувстват като такива, защото в нашето общество женската активност и компетитивност действително не се възприема като нещо нормално.
Мъже: Боен клуб
Мъжете се бият. Щом петлите се бият за кокошките, тогава и 
мъжете ще се бият за жените. Щом боноботата се бият за територия, тогава и мъжете се бият за същото. Цивилизованите хора се сражават по различни начини – с думи, с погледи, със стратегии, като законът е крайната инстанция. Но безброй много мъже, и отново, жени, смятат, че всичко, което засяга Адамовците се разрешава най-добре с няколко юмрука в лицето, или пък с оръжие. Това се появява още при възпитанието на момчетата. Трябва да си силен и смел, защото иначе не си мъж. А впечатленията от детството остават за цял живот.
Представете си следната случка: Засичате някого с колата си и той излиза разярен от своята, тръгвайки към вас. И каква е първата ви мисъл? „Супер, сега ще се сбием”.
Когато пък мъжете решат да бъдат членове на цивилизованото общество и откажат физическата саморазправа? Наричат ги женчовци. Супер, е сега си изпроси боя.
Съпружески отношения
Жени: Омъжената жена е нещо напълно непонятно.
Омъжените жени обезателно трябва да се чувстват неразбрани от съпрузите си. Мъжете са от Марс, жените са от Венера, нали? Тя е незадоволена – защото мъжът й не я разбира. Тя не е щастлива – защото мъжът й не я разбира. Пълното отчуждаване на партньорите е толкова набито в обществото, че те започват сами да си го втълпяват и вместо да разрешат проблема го подминават с „то е нормално”. Сериали като „Отчаяни съпруги” също не правят много за нормализиране на ситуацията.
Мъже: Бъди секс бог, но не се интересувай от това какво мисли жената!
Мъжете не могат да бъдат чистокръвни мъже, ако допускат консултации с жена си. Тогава те са „мъже под чехъл”, не могат да взимат решения сами и изобщо тотални женчовци са. Разбира се, съвсем приемливо е да вземат съветите на колегите си в работата, защото те са в мъжката зона. Нали се сещате, че ако един човек не може да взима решение сам няма значение от кого ще го вземе? Въпросът е, че не може да е от жена. Точка.
Така е и със съвсем дребни неща, като например стила на обличане. Хем трябва да изглеждаш добре, хем не трябва да ти пука за външния ти вид. И особено не трябва да те е грижа какво мислят жените за теб. Ако те интересува, то мислиш като жена, защото тях ги е грижа. Работа на жените е да са обект на желание. Мъжете не са обект на желание, мъжете изобщо не са обекти и в никакъв случай не може да ги е грижа какво мисли един обект за тях.
Освен, когато се опитват да заведат този обект у дома.
Следва продължение...
