Алфред Чарлз Кинси веднъж казва, че нимфоманката е „Жена, която прави повече секс от теб“. Очевидно знае за какво говори...
Като събира данни за човешката сексуалност в продължение на десетилетие, през 1953г. Кинси издава книга, наречена "Сексуално поведение на човешката жена" . Наред с други неща, в нея Кинси твърди, че мастурбацията при жените е нормална, че вагиналните оргазми не са единственият начин за свършване и че жените са толкова способни на силно сексуално желание, колкото и мъжете; всички твърдения са противоречащи на приетите тогава "медицински" убеждения.
Книгата бързо се превърнала в бестселър, но не всеки бил неин почитател. Някои казвали, че Кинси е имал толкова медицински поглед над секса и жената, че в научният му труд спокойно можело да се говори за овца, а не за жена. Последвалото обществено възмущение сложило край на изследванията на Кинси, но той за пръв път загатва, че нимфоманията не е "женска болест".
Нимфоманията се появява като понятие в медицината през 18 век, а през 19 век става психиатрична диагноза за силно сексуални жени. "Симптомите" включвали неутолим сексуален глад, настъпателно поведение към мъже (или жени) и "най-шокиращото" деяние от всички - мастурбиране.
Мъжката версия на диагнозата се наричала "сатириаза" (от древногръцкото митологично създание Сатир), но тя рядко се прилагала, тъй като дори тогава някак е било странно да си представим мъж да иска твърде много секс.
Произхождайки от латински, нимфоманията буквално означава „нимфа" и "лудост“. Смятало се, че силното сексуално желание у жената, дори към съпруга й (да не говорим към мъж, за когото тя не е омъжена!) може да е показател за сериозна болест. Причините за развиване на нимфомания били безброй: пиене на алкохол, четене на твърде много книги, сексуално привличане към друга жена, развод или фригидност.
"Лечението", което било предписвано на страдащите от нимфомания, било крайно по-лошо от каквато и да е болест, която е можела да бъде нимфоманията - поставяне на пиявици във вагината, ледени бани, приковаване към легло и дори оперативно премахване на клитора или яйчниците! През 1886 д-р Theophilus Parvin препоръчал по-хуманна терапия, чрез редовни тренировки и вегетарианска диета, комбинирани с вагинално приемане на кокаин...!
Като събира данни за човешката сексуалност в продължение на десетилетие, през 1953г. Кинси издава книга, наречена "Сексуално поведение на човешката жена" . Наред с други неща, в нея Кинси твърди, че мастурбацията при жените е нормална, че вагиналните оргазми не са единственият начин за свършване и че жените са толкова способни на силно сексуално желание, колкото и мъжете; всички твърдения са противоречащи на приетите тогава "медицински" убеждения.Книгата бързо се превърнала в бестселър, но не всеки бил неин почитател. Някои казвали, че Кинси е имал толкова медицински поглед над секса и жената, че в научният му труд спокойно можело да се говори за овца, а не за жена. Последвалото обществено възмущение сложило край на изследванията на Кинси, но той за пръв път загатва, че нимфоманията не е "женска болест".
Нимфоманията се появява като понятие в медицината през 18 век, а през 19 век става психиатрична диагноза за силно сексуални жени. "Симптомите" включвали неутолим сексуален глад, настъпателно поведение към мъже (или жени) и "най-шокиращото" деяние от всички - мастурбиране.
Мъжката версия на диагнозата се наричала "сатириаза" (от древногръцкото митологично създание Сатир), но тя рядко се прилагала, тъй като дори тогава някак е било странно да си представим мъж да иска твърде много секс.
Произхождайки от латински, нимфоманията буквално означава „нимфа" и "лудост“. Смятало се, че силното сексуално желание у жената, дори към съпруга й (да не говорим към мъж, за когото тя не е омъжена!) може да е показател за сериозна болест. Причините за развиване на нимфомания били безброй: пиене на алкохол, четене на твърде много книги, сексуално привличане към друга жена, развод или фригидност.
"Лечението", което било предписвано на страдащите от нимфомания, било крайно по-лошо от каквато и да е болест, която е можела да бъде нимфоманията - поставяне на пиявици във вагината, ледени бани, приковаване към легло и дори оперативно премахване на клитора или яйчниците! През 1886 д-р Theophilus Parvin препоръчал по-хуманна терапия, чрез редовни тренировки и вегетарианска диета, комбинирани с вагинално приемане на кокаин...!
Историята помни Мис Би - жена на 24 години, която била заплашена с приемане в лудницата, само защото имала наглостта да се наслаждава на секс със съпруга си 3-4 пъти нощем. Избегнала "лечението", като се отказала от секса, алкохола, четенето на романи и месото. Налагало й се е и да прави вагинални промивки с боракс - субстанция с която в днешно време се чистят канали.
Манията на света с нимформанията
Сексуалната революция спомага за нормализирането на поведения, които някога са се считали за скандални, така че и от жените вече не се очаквало да бъдат монахини. Нимфоманията, заедно с оралния секс, мастурбацията и хомосексуалността, бива премахната от "Диагностично и статистическо ръководство на психичните разстройства" (ДСМ) на Американската Психиатрична Асоциация едва през 1980г.
В наши дни е повече от ясно, че сексът е човешко нещо и че жените са хора. Тези, които нямат сексуално влечение са по-склонни да получат психиатрична диагноза.
Модерната нимфомания - хиперсексуалност и пристрастяване към секса
През 20ти век понятието за нимфоманията като "болест" започва да замира, след като Магнус Хиршфелд, Мари Стоупс и Мастърс и Джонсън твърдят, че сексуалното желание на жените е нормална част от човешката сексуалност.
Днес не говорим за нимфомания или сатириаза, вместо това говорим за сексуална зависимост или хиперсексуалност - състояние, което може да засегне и двата пола, но се наблюдава по-често при мъжете, отколкото при жените. И тъй като е трудно и субективно да се дефинира колко много е твърде много, обикновено се счита за отклонение поведение, което пречи на нормалния начин на живот, сформирането на здравословни отношения и функционирането в обществото. Или казано съвсем просто - ако правите секс по 8 часа на ден и не сте порно актьор или секс труженик - имате проблем!
През последните десет години много политици и известни личности като Ръсел Бранд и Дейвид Духовни са потърсили лечение за сексуална зависимост. И въпреки, че хиперсексуалното разстройство се смята за включване в ДСМ, много медицински специалисти и учени се съмняват, че то наистина съществува.
Днес не говорим за нимфомания или сатириаза, вместо това говорим за сексуална зависимост или хиперсексуалност - състояние, което може да засегне и двата пола, но се наблюдава по-често при мъжете, отколкото при жените. И тъй като е трудно и субективно да се дефинира колко много е твърде много, обикновено се счита за отклонение поведение, което пречи на нормалния начин на живот, сформирането на здравословни отношения и функционирането в обществото. Или казано съвсем просто - ако правите секс по 8 часа на ден и не сте порно актьор или секс труженик - имате проблем!
През последните десет години много политици и известни личности като Ръсел Бранд и Дейвид Духовни са потърсили лечение за сексуална зависимост. И въпреки, че хиперсексуалното разстройство се смята за включване в ДСМ, много медицински специалисти и учени се съмняват, че то наистина съществува.
