Въпросът ”Моногамия или полигамия?” непрестанно тормози умовете на модерните мъже и жени. Според някои моногамията е измислена от розовите романи и е напълно невъзможна от чисто животинска гледна точка, но въпреки това човекът има претенции да е повече от животно – когато му изнася. Кое какво е и кога е удачно да го използваме като определение за себе си?
Полигамията – свобода, секс, самота
Всички обичаме секса, всички обичаме свободата, но това е до време. Трудно ще откриете човек, който да иска да дава само секс, без да получи някаква емоция в замяна (освен ако не попаднете на социопат, но ако сте гледали Американски психар ще знаете, че това не е най-хубавото, което може да се случи).
Хората са програмирани да се сближават със сексуалните си обекти, защото по презумпция сексът води до деца, а в плюс на децата, които са изключително комплексни в своето развитие е да бъдат закриляни от двама души.
Разбира се, не е хубаво да изключваме полигамията напълно, защото схемата девствен/а > брак > заедно завинаги е почти 99% обречена на провал. Има едно-единствено правило за успешна полигамия и то звучи малко оксиморонично, но все пак: не замесвайте друг в нея (под друг имаме предвид вашият постоянен партньор). Не правете обещания, не влизайте във връзки и не сключвайте брак ако искате да бъдете полигамни – изневярата е психическо наказание за вашият партньор и единственото, с което той го е „заслужил” е, че ви е обичал достатъчно, за да остане с вас. Ако искате полигамия, не влизайте във връзка и правете секс на воля.
Бележка: Никога не оправдавайте желанието си да кръшкате с „Ама ние сме си създадени така, защото сме животни”. Много животни, като вълците, се сношават с един партньор за цял живот, а богомолката убива мъжкия след секс – и на кое животно по-точно ще приличате?
Моногамията – опасно близка до монотонията
Ако представите моногамията като „Цял живот трябва да стоя вързан за един човек, с който ще умра от скука”, то да, моногамията е нещо ужасно, но хората, които обикновено изричат тези слова забравят следното:
- Никой не ги е карал да влизат във връзка/сключват брак насила. Изборът си е ваш и никой, най-вече партньора, не е виновен за това.
- Връзката/бракът не се крепи само на един партньор и не е крайна спирка.
Сексът изчезва, скучно ви е, искате нещо ново? За това не е виновна връзката, а вие. Вие сте тези, които позволявате да ви стане скучно, защото и двамата очаквате другият да ви забавлява като клоун.
И да, докато полигамията ви дава свобода в преследването и необвързващия секс (+ бягането от отговорност, защото хей – какво да му говориш толкова?), то моногамията има хубави страни, които биват пренебрегвани съвсем безпардонно:
1. Експерименти в секса: трудно е да се експериментира, когато не 
познаваш тялото и желанията на новия човек, нали? Това значи, че всеки път, в който си лягате с някого ще трябва да правите едни и същи „опипващи почвата” стъпки – еднакъв секс с различни хора. С дългогодишният партньор можете да опитате от всичко, без риск от фалове или „ама аз не искам да правя това!”.
2. Няма венерически болести: повече партньори = по-голям риск от полова болест. Ако вие или партньорът ви не кръшкате, се предпазвате от полови болести, които ще превърнат сексуалният ви живот в ад.
3. Спокойствие относно външния вид: Ако партньорът ви види с разчорлена коса и размъкнато бельо/анцуг няма да се обади на всичките си приятели и да разкаже за парцалът, до който се е събудил в събота сутрин.
4. Грижовност: Винаги има кой да ви подари подарък на Коледа, или пък да ви направи супичка, когато сте болни.
5. Извратен секс: Никой нов партньор няма да посмее да извади белезниците или вибратора, а ако го направи, то вие бихте се ужасили - вижте резултата от точка 3. С добре познатия партньор можете да споделите всякакви свои сексуални желания и да пробвате нещо ново всеки път, без да се притеснявате от нежелана реакция.
6. Не сте самотни: Полигамията се отплаща със секс, но ви оставя сами през останалото време, а надали ще правите това цял живот, 24/7. Моногамията не само ви осигурява секс, но и компания в моментите, в които правите нещо друго. Защото колкото и секс да правите, някой ден ще ви се прииска някъде там да има някой за вас и ако го потърсите в необвързващите си сесии ще бъдете отхвърлени.
Идеята на моногамията е проста – тя не е значима, защото църквата казва така, нито е важна, защото жената трябва да облече булчинска рокля – все пак живеем във времето на така наречените „семейни начала” и на безбрачната връзка. Моногамията е израз на доверие, лоялност, чест и уважение – и с правилния човек се отплаща абсолютно винаги.
В обобщение можем да кажем, че полигамията (да не се бърка с полиаморията) стои най-добре на необвързаните - нещо като естествена прелюдия на моногамията. Търсете късмета си където желаете, но не правете обещания, които после ще се наложи да нарушите!
