Когато правим нещо, което очевидно ни причинява физическа или емоционална болка, близките ни може да подхвърлят "Tи да не си мазохист?". За повечето хора това е по-скоро майтап. Истината обаче е, че някои хора наистина извличат удоволствие от страданието, било то емоционално или физическо. Каква е разликата между двете и защо се случва?
Думата "мазохист" произлиза (донякъде несправедливо за него и семейството му) от австрийския аристократ и писател от 19 век Леополд фон Захер-Мазох. Като млад мъж, Леополд сключва брак със своя колежка от благородството, Аурора фон Рюмелин, но бързо открива, че сексуалните му вкусове не могат да бъдат задоволени в тази връзка. Един ден с него се свързва негова (по)читателка - баронеса Фани Пистор. Между двамата започва връзка, в която той успява да открие изцяло нова страна на сексуалността си. Това, което иска от нея, е Фани да се облича във властно изглеждащо кожено палто, да го бичува, да доминира над него и да се отнася с него с надменна жестокост. Той желае Фани да го нарича „Грегор“ (по онова време популярно име на слуга) и когато пътуват, въпреки че той е бил много по-богат от нея, е настоявал да бъде принуден да седи в трета класа, докато тя заема мястото си в първа.
Склонностите на Леополд, които той описва в своята новела "Венера в кожи", привличат интересите на австрийския психиатър Ричард фон Крафт-Ебинг, който (въпреки протестите от страна на семейството на Леополд) го включва в своя забележителен сборник от "Психопатология на секса", публикувана през 1890 г. Там светът се среща с термина „мазохист“: човек, сексуално възбуден от това, че изпитва болка и унижение.
Факт е, че унижението и болката (практикувани с взаимно съгласие) са еротични за много хора по света. Въпросът е защо. Психотерапията има отговор.
За мазохиста жестокото отношение в сексуалната игра се преживява преди всичко като облекчение от неавтентичността и отчуждаващата сантименталност, които се усещат във фалшивото уважение. На дълбоко ниво мазохистите са склонни да имат ниско мнение за себе си, да таят силни подозрения към собствените си характери и природа, вярвайки, че са поне отчасти нечестиви и недостойни за безконфликтна нежност и добри обноски. Ако другите настояват да са мили с тях, те не могат да се почувстват видени и разбрани. За тях е наистина вълнуващо, когато специалният партньор забележи дълбоката им тайна: че те са човешки парцал, който заслужава да бъде набит и поставен на мястото му (поне за известно време и по определен начин).
Въпреки че феноменът на мазохизма започва със секса и остава най-тясно свързан със секса, той съществува и в емоционалната сфера. Наистина е възможно да има много повече емоционални мазохисти, отколкото сексуални, както и със сигурност много повече хора, които не са наясно със собствените си склонности в тази област. Както при сексуалния мазохизъм, емоционалният мазохизъм се корени в самоподозрението. Емоционалните мазохисти не се чувстват като хора, достойни за нежно отношение и доброта. Ако някой влезе в света им и им каже обратното, ако започнат да ги тачат, възхваляват и галят, емоционалните мазохисти могат да реагират остро и с отвращение към ухажорите, които изглежда не разбират истината за тях. Емоционалният мазохист ще насочи енергията си към взаимоотношения с хора, чието поведение съответства много по-добре на собствената им самооценка.
Невинна грешка е да попаднете във връзка с човек, който не се държи добре с вас - на всеки се случва. Това, което отличава мазохиста, е пълната му неспособност да напусне токсичните отношения. Той/тя не може да си представи живота без човекът, който прави дните му / ѝ непоносими.
В крайна сметка, разликата между сексуалните и емоционалните мазохисти е, че първите са склонни да осъзнават отрано и много добре, че са такива. Сексуалният мазохизъм рядко пречи на качеството на живот, когато е осъзнато състояние. Емоционалният мазохизъм, когато е неосъзнат, може да предизвиква много страдание. За да спрете да бъдете емоционален мазохист е важно да осъзнаете, че е възможно да сте такъв тип човек; да прозрете начините, по които се себесаботирате и поемате несъзнателен ангажимент към чувството на неудовлетвореност.
Произходът на всичко това се крие, както винаги, в ранните години, където мазохистът вероятно е разчитал на привързаността на родителска фигура, която е проявявала, наред с любовта, висока степен на жестокост, пренебрежение или насилие. Всичко това е довело детето до убеждението, че съдбата му е свързана със страдание, а не с удовлетворение.
Най-важната разлика между сексуалния и емоционалния мазохизъм е, че първото, при подходящи обстоятелства, води до забавни преживявания, докато второто никога не е нищо друго освен горчив ад и мъчно ежедневие.
Всеки, който подозира, че може да има мазохистични наклонности, дължи на себе си да прозре начините, по които може би дълго е правил горчиви избори в живота си - и то не в опит да задоволи свой любим, осъзнат кинк или поради някаква житейска необходимост, а просто защото неговото минало несправедливо го е пронизало с чувството, че заслужава ужасен живот.
Оригинална статия: theschooloflife.com
Превод и адаптация: Sexwell
