Със сигурност ви се е случвало да попаднете в следната ситуация – партньорът ви прави нещо, което ви разстройва и почти инстинктивно решавате да не му говорите. Всяка двойка в един момент от връзката си е използвала мълчанието като начин за налагане на наказание...но дали това не е една огромна грешка?
Статистиките сочат, че хората от всички възрасти – от деца до възрастни, по-скоро предпочитат някой да им повиши тон, отколкото да бъдат игнорирани и наказвани с мълчание. Игнорирането, „отлъчването” е едно от най-суровите наказания след физическото насилие – неслучайно наказанието за провинили се затворници е престой в изолатора, където са лишени от всякакви контакти.
Когато решим да мълчим на някого за наказание, ние се затваряме за него, отказваме да кореспондираме и се правим, че не съществува за нас. Правим го, за да покажем, че можем да отдръпнем любовта си от него или нея; за да разбере, че е направил нещо лошо. Всъщност, това, което им отнемате не е вашата любов, тъй като любовта е безусловна. Отнемате им социалното одобрение, а за голяма част от хората това е едно от най-важните неща. Мълчанието казва "Ти не заслужаваш да те слушам!"
За момента може да изглежда така, сякаш действа. Партньорът се опитва по всякакъв начин да ви спечели обратно и това ви харесва. Забелязали ли сте обаче как някои хора правят опит да се извинят, вие продължавате да мълчите и в един момент те, изнервени, избухват в ярост, казвайки неща от рода на „Защо го правиш?”, „Държиш се ужасно!”. Та вие нали не правите нищо? Точно това „нищо правене” взривява спокойствието на половинката ви – той или тя се чувства така, сякаш вие не го оценявате като човек и го игнорирате изцяло. Вярвате или не, една-две подобни случки могат да съборят основите на връзката ви.
Разбира се, вие също можете да се окажете от другата страна и някой упорито да ви наказва с безмълвие. Какво се случва с човека, когато някой реши да го игнорира?
- Казва си, че е направил нещо нередно
- Започва да се чувства самотен и отхвърлен
- Чувства се изплашен и несигурен
- Започва да гледа негативно на своя "наказател"
Човек става най-уязвим за тази атака, когато изцяло изостави себе си и направи самочувствието си зависимо от другия. Причината за това може да се крие в детството. Много родители избират да накажат децата си с мълчание, което е изключително грешно. Децата често не знаят къде точно са сбъркали и когато родителят трябва да е там, за да им обясни, макар и с по-висок тон, него го няма – той мълчи. Всеки път, когато това се случи във връзката, човекът ще си казва „Аз трябва да разчитам на този човек да ми каже защо се сърди” и ще изпитва целият набор от беззащитни детски емоции, които ще го карат да се изнервя.
Ето какво трябва да направите, ако някой се опитва да ви накаже с мълчание:
1. Кажете си „Той/тя избира да ме накаже, вместо да седнем и да поговорим за чувствата си. Ако съм направил/а нещо, което го/я е разстроило, трябва да ми го каже – аз не съм отговорен за начина, по който те приемат моите действия”.
2. Отделете няколко секунди, за да си кажете, че обичате себе си и че заслужавате да бъдете обичани.
3. Напуснете бойното поле – спокойно отидете в другата стая, излезте на разходка, почетете някоя книга...каквото и да е, само и само да запазите вътрешното си спокойствие. По този начин ще дадете време и на мълчащия да помисли по въпроса, вместо да се наслаждава над мнимата си победа.
4. Не се сърдете на партньора си и не се опитвайте да отвърнете на огъня с огън. Най-доброто, което можете да направите, е да му покажете, че методът му не работи и не се чувствате потиснати.
Когато покажете на партньора си, че мълчанието и игнорирането му не работи, и че не криете задни чувства към него, той или тя малко по малко ще спрат да прилагат тази техника, тъй като ще видят, че е неефективна. Винаги ще изглеждате по-зряло, ако предложите да седнете и да поговорите, от колкото да си мълчите като деца ;)
