Кати Робъртс е родена и израстнала в щата Охайо, САЩ. По професия е инженер, но вече 20 години се занимава с разработката на компютърни софтуери. Живее в Сан Франсиско отдавна, няма деца и семейство, а това е нейната необикновена история.
“Приемам се за асексуална лесбийка. Отне ми близо 47 години да стигна до това странно заключение. Само за уточнение - асексуален е международното определение за човек, който не изпитва сексуално привличане към никого и съответно не прави секс.
Въпреки това се съмнявам, че ще срещнете това значение на думата в речниците, където асексуален в сферата на науката се обяснява с “липсата на сексуални органи” или “способността организмът да се възпроизвежда самостоятелно”.
Извън научното определение, асексуалността има куп разновидности. Някои хора, които добавят себе си в категорията, правят секс само когато другия човек направи първата стъпка, други пък гледат да доставят удоволствие само на партньора си, игнорирайки своите собствени нужди. Има и такива, които не правят секс изобщо! Странно е да си помисли човек, че някой може да се гнуси от секса. Има цели общества, които се въздържат от секс докато не се влюбят и врекат в брак.
За мен беше изключително трудно да намеря себе си и да приема тази идентичност. Като малка бях много срамежлива, но сега като се замисля всъщност никога не са ме привличали нито момчетата, нито момичетата. Приемах това за свършен факт и си мислех, че просто ми куца комуникацията с хората. Не бях щастливо дете и това също ми помогна да стигна до извода, че просто ми е било писано да “узрея” сексуално на по-късен етап. Не мислех за секс в гимназията, но бях убедена, че когато стана студентка ще се влюбя в мъж и ще правя секс колкото си искам! Обичах да си фантазирам за бъдещото ми семейство и тези мисли ме крепяха.
Взех бакалавърската степен без проблеми, но така и не срещнах любовта. За тези 4 години имах 3 гаджета - всичките мъже, но не съм спала с нито един от тях. Пропуснах много възможности за секс и в един момент започнах да се чувствам неудобно само при мисълта. Нямах желание да целувам мъж, да не говорим да спя с него! С последното ми гадже пробвах какво ли не в спалнята с единствената мисъл да удовлетворя него, но не успях да убедя себе си, че интимният контакт ми харесва. Гордея се единствено с това, че тогава застанах твърдо зад решението си да се въздържам от секс и не се пречупих.
Малко след като завърших университета се преместих на друго място, за да следвам магистърска степен. В този период за пръв път се обвързах сериозно с мъж. Разбира се темата за секса беше засегната многократно. Той искаше секс, а аз - не. Разгледахме куп алтернативи на половия акт, но тръпката липсваше. Тогава започнах да посещавам терапевт, с чиято помощ се надявах да излекувам тежката депресия, която ме мъчеше. Един ден психоложката ме попита: “Замисляла ли си се, че може би си лесбийка?”. “Това би било прекалено лесно решение на проблема” - беше първата ми реакция. Първоначално отказах да повярвам, тъй като бях хомофоб – не приемах хората с обратна сексуална ориентация за нормални.
Въпреки че завърших успешно и се преместих в Калифорния да следвам мечтите си, депресията и липсата на желание за секс не изчезнаха. Неразвитият ми социален живот беше проблем за мен и въпреки че ходех по купони с разни мъже не намирах желание да спя с който и да е. В един момент се отказах, тъй като беше прекалено уморително да играя ролята на нормална жена.
Продължих с терапията в Калифорния и в един момент осъзнах, че женските терапевтични групи ми допадат в пъти повече от мъжките. За пръв път усетих тръпката от физически контакт с друг човек. С времето осъзнах също така, че намирам определени жени за привлекателни, а това беше новост за мен.
Един съдбоносен ден видях случайна обява във вестника, която търсеше жени за формирането на лесбийска рап-група. Един ден просто отидох и за изненада останах очарована. Почувствах се на място сред тези жени и до края на първата ни среща вече бях убедена, че съм лесбийка също като тях. Просто за последните 30 години съм преследвала грешния пол, но оттам насетне започнах да се наслаждавам на самотния живот като лесбийка. Когато станах на 43 обаче най-накрая се влюбих – в жена, разбира се. Изгубих девствеността си с нея. Да, точно така – правих секс за пръв път през живота си! Силно желаех най-накрая да се науча да се наслаждавам на секса, но не се получи. На нея обаче й писна от мен и след множество сесии с терапевти, връзката ни се разпадна. това беше новост за мен.
Изводът, до който стигнах още тогава беше, че хем съм лесбийка, хем съм асексуална. Примирих се и с това, че не мога да променя същността си, колкото и да ми се иска. Новата ми тактика е да казвам на мъжете, че съм лесбийка, а на жените че съм асексуална. Така успявам да избегна неловки ситуации и с двата пола. Страх ме е само че ще остарея сама. Знам, че винаги ще имам приятели в хомосексуалното общество, които ме подкрепят, но това понякога не стига на един самотен човек. Винаги ще давам цялата си подкрепа на всички асексуални хора по света с надеждата, че ще получавам същото в замяна! В крайна сметка по-важно нещо от това да бъдеш себе си няма.
