Хората са различни - някои си правят анален секс безпроблемно и си ги кефи! За други обаче нещо не е ок. За тези хора е тази статия. Наричайте го табу, наричайте го алтернативна секс практика - аналният секс си остава неизследвана територия за някои хора. И ще ви кажа защо - защото не го правят с правилните партньори.
Сексът такъв, какъвто си го знаем, може да прави всеки - дори по време или след това да си се чудиш на акъла, да съжаляваш, да настръхваш по не-хубавия начин, каквото - такова. Някак си сме по-уверени в контрола, който имаме по време на обикновен вагинален или орален секс. Не всеки обаче можеш да допуснеш до задника си (пардон, ама е така).
Вагината - тя е мощна работа. Направена е да носи на болка и всякакви деформации, всеки месец търпи неразположение и е подкрепена от яки мускули, които с правилната тренировка сигурно орехи могат да счупят. Вагината е независим боец. Анусът е различен - нещо като по-малкият й брат. Той е чувствителен. Той е направен за едно, а ние искаме да го ползваме за друго. Чист опортюнизъм - възползваме се от нещо, което е там и може да изпълнява нова функция. Обаче това си идва с куп условности, с които щем не щем, трябва да се съобразяваме.
Анусът се бунтува, ако го насилиш. Боли, кара те да крещиш и да хвърляш къчове. Него трябва да го ухажваш, да го галиш, да му сваляш звезди и да се задоволяваш с малкото, което той ти дава в замяна. Но ще ви кажа това - не всеки заслужава дупето, то само си избира човека.
Звучи абсурдно? Истина е! Анусът се предава последен - за да завладееш него, трябва да превземеш всичко останало - тяло, ум и дух. Не се бъзикам! Може да сте най-влюбените птички, може да сте заедно от 30 години, но ако в ума на партньора има дори мъничка бариера, поставена някога си и останала забравена там - анусът няма да се предаде. Е, да, може да се примири и да стигнете до *нещо* - проникване с излят 300 мл лубрикант или използване на бът плъг с месеци. Физиката рано или късно поддава, адаптира се. Но когато задникът наистина сам пожелае да се отдаде - нищо не може да се сравни с това усещане.
Имала съм вземане-даване с не един партньор. Опитвали са ме да ме убедят да правя анален секс по всевъзможни начини: Защото само това не сме опитвали. Защото всички го правят. Защото е мееееега секси. Защото без да иска го е сложил там. Защото, защото... случвало ми се е да се съглася и да стискам зъби, случвало ми се е да удрям шамари, случвало ми се е просто да казвам "не". Накрая се превърнах в човекът, който казва "Анален секс? А, не, това не е моето нещо". И е нормално да казвам така. То наистина не е моето нещо! Аз не го искам! Или поне не го исках.
Не ми се беше случвало сама да помоля за това. Сама да насоча нечие пръстче в тази посока. Сама да му кажа, че - не, днес няма да правим анален секс, но искам да усещам пръста му там. Засега - толкова. Друг път може би пак, а може би не? Всичко това е ок. Поисках го сама. Свалих бариерата... не, тя сама падна. А този човек не бе кой знае колко близък. Даже не сме били гаджета после. Просто... всичко беше като парче от пъзел.
Истината е, че аналният секс е въпрос на искрено усещане. Затова ви съветвам - изобщо не го търсете. Ще усетите, когато искате да тръгнете в тази посока, просто това ще е знак, че всичките ви бариери са паднали и... това няма как да стане с всеки партньор, просто няма как. При хората има степени на привличане, които не зависят нито от това колко сме готини и добри, нито от това колко се обичаме. Понякога не позволяваме дори на самите себе си да се отпуснем истински. Затова просто оставете на тялото си да ви води!
Ако вече ви е повело натам, разгледайте категория анален секс.
Сексът такъв, какъвто си го знаем, може да прави всеки - дори по време или след това да си се чудиш на акъла, да съжаляваш, да настръхваш по не-хубавия начин, каквото - такова. Някак си сме по-уверени в контрола, който имаме по време на обикновен вагинален или орален секс. Не всеки обаче можеш да допуснеш до задника си (пардон, ама е така).
Вагината - тя е мощна работа. Направена е да носи на болка и всякакви деформации, всеки месец търпи неразположение и е подкрепена от яки мускули, които с правилната тренировка сигурно орехи могат да счупят. Вагината е независим боец. Анусът е различен - нещо като по-малкият й брат. Той е чувствителен. Той е направен за едно, а ние искаме да го ползваме за друго. Чист опортюнизъм - възползваме се от нещо, което е там и може да изпълнява нова функция. Обаче това си идва с куп условности, с които щем не щем, трябва да се съобразяваме.
Анусът се бунтува, ако го насилиш. Боли, кара те да крещиш и да хвърляш къчове. Него трябва да го ухажваш, да го галиш, да му сваляш звезди и да се задоволяваш с малкото, което той ти дава в замяна. Но ще ви кажа това - не всеки заслужава дупето, то само си избира човека.
Звучи абсурдно? Истина е! Анусът се предава последен - за да завладееш него, трябва да превземеш всичко останало - тяло, ум и дух. Не се бъзикам! Може да сте най-влюбените птички, може да сте заедно от 30 години, но ако в ума на партньора има дори мъничка бариера, поставена някога си и останала забравена там - анусът няма да се предаде. Е, да, може да се примири и да стигнете до *нещо* - проникване с излят 300 мл лубрикант или използване на бът плъг с месеци. Физиката рано или късно поддава, адаптира се. Но когато задникът наистина сам пожелае да се отдаде - нищо не може да се сравни с това усещане.
Имала съм вземане-даване с не един партньор. Опитвали са ме да ме убедят да правя анален секс по всевъзможни начини: Защото само това не сме опитвали. Защото всички го правят. Защото е мееееега секси. Защото без да иска го е сложил там. Защото, защото... случвало ми се е да се съглася и да стискам зъби, случвало ми се е да удрям шамари, случвало ми се е просто да казвам "не". Накрая се превърнах в човекът, който казва "Анален секс? А, не, това не е моето нещо". И е нормално да казвам така. То наистина не е моето нещо! Аз не го искам! Или поне не го исках.
Не ми се беше случвало сама да помоля за това. Сама да насоча нечие пръстче в тази посока. Сама да му кажа, че - не, днес няма да правим анален секс, но искам да усещам пръста му там. Засега - толкова. Друг път може би пак, а може би не? Всичко това е ок. Поисках го сама. Свалих бариерата... не, тя сама падна. А този човек не бе кой знае колко близък. Даже не сме били гаджета после. Просто... всичко беше като парче от пъзел.
Истината е, че аналният секс е въпрос на искрено усещане. Затова ви съветвам - изобщо не го търсете. Ще усетите, когато искате да тръгнете в тази посока, просто това ще е знак, че всичките ви бариери са паднали и... това няма как да стане с всеки партньор, просто няма как. При хората има степени на привличане, които не зависят нито от това колко сме готини и добри, нито от това колко се обичаме. Понякога не позволяваме дори на самите себе си да се отпуснем истински. Затова просто оставете на тялото си да ви води!
Ако вече ви е повело натам, разгледайте категория анален секс.
