През живота си може би сте чували, или казвали, нещо от рода на "То ни е в природата", или "Все пак сме си животни", особено когато става въпрос за секс, привличане и ревност. Да, човекът е най-интелигентното животно на планетата Земя, но колкото и да сме умни, дали все пак не сме си... животни!Миналата седмица попитахме нашите приятели във Facebook до каква степен се влияем от животинското в природата си според тях - дали наистина не можем да вървим срещу някои неща, закодирани в подсъзнанието и физиологията ни, или го използваме като оправдание, когато ни изнася?
Ето ги и резултатите:
Слабо: все пак сме хора, другото е оправдание - 6.1%
Не много силно: има нещо, но всеки може да го контролира - 57.9%
Силно: каквото и да правим, си оставаме животни - 34.8%
Бау-бау?! - 1.1%
Изглежда повечето хора смятат, че има някакви животински остатъци в нашето съзнание, но че те не бива да се използват за оправдание на поведението ни, тъй като сме хора и имаме съзнателен контрол над себе си. Не на това мнение обаче са вторите по мнозинство, които смятат, че първичният инстинкт е силен и ни влияе, независимо от развития мозък. 6% са абсолютно железни, че нямат животински жилки у себе си, а 1% са истински животни ;)
Бау-бау?! - 1.1%
Изглежда повечето хора смятат, че има някакви животински остатъци в нашето съзнание, но че те не бива да се използват за оправдание на поведението ни, тъй като сме хора и имаме съзнателен контрол над себе си. Не на това мнение обаче са вторите по мнозинство, които смятат, че първичният инстинкт е силен и ни влияе, независимо от развития мозък. 6% са абсолютно железни, че нямат животински жилки у себе си, а 1% са истински животни ;)
