Веществото, с чиято помощ науката предлага да бъде преодолян проблемът с ниското женско либидо се нарича "флибансерин". Тайните на женската сексуалност са много трудни за разгадаване. Някога Фройд реши да обясни сексуалното желание на жените с теорията си за "завистта към пениса", но теориите му, макар и прогресивни за времето, вече са малко ретро и освен това не могат да бъдат доказани научно. Самият той бе нарекъл женската секуалност "черният континент", като символ на територия, която прилича на бездна, в която изследователят се загубва.
Съвременните учени не стигнаха много по-далеч в проучването на тази бездна. Горе-долу дефинираха три обозрими стадия на женската възбуда, свързани с преживяванията по време на предиграта, оргазмът и ролята на G-точката с всички "За" и "против".
В крайна сметка, група немски учени стигат до извода, че върху либидото на жената не може да се въздейства механично, какъвто е случаят с виаграта за мъже.
Виаграта действа "механично" - изтласква кръв към пениса. Същият подход към жените - да се изпълни вагината с кръв и да набъбне, както се случва по време на истински полов акт, когато тя е възбудена, въобще няма ефект върху нейното желание за секс. Напротив - така само се изостря болезнеността и желанието й вместо да се разпали, съвсем умира.
В крайна сметка се стига до идеята да се въздейства върху психичното й състояние.
Най-общо казано флибансеринът действа на принципа на анти-депресантите като коригира баланса на серотонина в организма й. На обикновен език, би могло да се каже, че когато жените са в онова състояние, наречено от самите тях "не съм в настроение", това означава, че либидото им е ниско. Проблемът не е в тяхната вагина, а в техния мозък.
Това тяхно състояние е класифицирано като "сексуално разтройство", защото ако не му се обърне внимание и просто се чака да отмине, то може да се задълбочи. И изумителното е, че 43% от жените страдат от подобно сексуално разтройство, наричайки го безобидно "не съм в настроение".
В интерес на истината, учените не са открили нещо бог знае колко ново. Още през 18 век. е било познато заболяването "истерия", което на практика се получава, когато не се обърне внимание на ранните етапи на "сексуалното разтройство". В онези времена истерията е лекувана чрез метод, наречен "хистеричен пароксизъм" - усилена мастурбация с уред, подобен на днешните вибратори.
Съвременната култура непрекъсното поощрява жените да бъдат секси, да се държат предизвикателно и да излагат на показ сексуалността си. Това в голяма степен ги освобождава, но от друга страна, онези които имат признаци на сексуално разтройство се чувстват още по-травмирани от очакването да бъдат винаги готови, агресивно сексуални и да изразяват своята жажда за секс.
Не всеки анти-депресант има същия ефект, затова ако усетите трайно нежелание за секс, независимо как го оправдавате, посъветвайте се с лекар и смело си вземете женската виагра. Тя влияе не само върху настроението ви за плътски наслади, а върху удоволствието ви от всички други приятни забавления, заради които човек си казва: "ето така се живее 100 години".

