За мъжете сексът може и да не е повод за запознанство, но за пенисът му определено е. Въпреки че тази част от мъжа води самостоятелен живот и не казва "Обичам те", оказва се, че има памет, според учените. И това е лошата новина за мъжете. За жените е добра.
Дори когато мъжете са от категорията хладнокръвни плейбои, които не помнят имената и физиономиите на своите завоевания, членът помни жените, които е пожелал.
Причината: Подсъзнателните инстинкти и влечения са изградени за милиони години в човешкия опит и гените ни. Те не се подлагат на преосмисляне и критика волево от човека. Доказани са в еволюцията на вида и чрез кодиране на стратегиите за оцеляване. Подкорието на мозъка реагира светкавично на миризми, движения, информационни послания, които и най-мощният компютър не би могъл да анализира толкова перфектно. Цялата тази обработка е предназначена да избере и продължи оптимално оцеляването на човека в средата и сред другите човеци.
За разлика от подкорието, кората на мозъка е "гордостта" на човешкия род. Тя го отличава епохално от другите видове като му дава мисленето, представите, фантазиите и какви ли не още екстри за усложняване на скучното природосъобразно съществуване. Тя му е донесла и екстри като перверзиите, волята за власт, страстта към притежание... така се стига и до по-горния феномен от историята.
Повод за запознанство ли е сексът и къде тук е "културният шок"?
Културният шок е в онова величава човешко понятие "познание", за което ние вярваме, че позволява на човешкото същество да превъзхожда природата, законите и логиката й. Познанието, което позволява да вземаме самоубийствени глобални решения, да даваме критични оценки на себеподобните и да решаваме съдбата им от позицията на компетентността си.
Лошата новина за мъжете: Когато пенисът козирува пред някоя дама, все едно му казва: "Ето шанс да продължиш рода и името си, ето шанс да не си сам по пътя си". Когато от първата среща между двама души са минали доста години - онези, в които мъжът е смятал, че светът е пълен с възможности, които не трябва да изпуска, изведнъж той може да се усети прецакан. И когато отново срещне обекта на своите желания от миналото, през подсъзнанието ще премине усещане, което ако можеше да се изрази с мисъл би звучало горе-долу така: "Някакъв шанс тук май съм проиграл. Защо така не съм го разпознал?". За съжаление сме лимитирани от пространството и времето. Възрастта върви еднопосочно, а територията за завоюване е с краен брой жени в подходяща възраст.
Добрата новина за жените: вагината няма аналогичен тип памет, защото не е ловец по природа. Тоест, ако Той го вдигне след като я види след 10 години, Тя няма да се подмокри. Но ако нещо е решила, че иска да си отмъщава, дори да е простила и забравила, пак ще му го върне - защото пенисът му ще твърди, че иска да я чука, тя обаче въобще няма да се впечатли. Прецакано ли е веднъж нейното очакване и готовност, няма връщане назад.
Природа - нищо лично.
И още нещо любопитно - когато немският професор Кристиан Кел от университета във Франкфурт установил къде е "пенис-центъра" в мъжкия мозък с помощта на магнитно-резонансно сканиране, се оказало, че тази област на мозъка е много малка. Ученият признава, че бил разочарован от това откритие, но все пак остава успокоението, че останалата част от мъжкия мозък е създадана така че да може да решава трудни задачи - като тази да обмисли как точно да завладее жената".
Кел признава също, че "откриването на центъра, който отговаря за вагината е непосилна задача за всеки учен. Всяко докосване по тялото на жената с метода на магнитния резонас "взривявало" монитора на скенера.
Природа - нищо лично.
Природа - нищо лично.
на снимката: пенис-центърът
