Традиционните библейски разбирания за сексуалното общуване, подразбирани като "християнски" могат да нанесат сериозни вреди на психиката на съвременния човек, смята Роб Ашгар, американски писател.
"Забравете за изтърканото схващане, че църквата е срещу секса. Каноничните християни просто са по-луди от всички нас на тази тема.Това е причината да поддържат идеализирана представа за секса и взаимоотношенията. Тя, обаче няма нищо общо с реалността, в която живеят хората".
Повод за неговия анализ е някакъв тийнейджърски сериал, в който църквата е основен герой и моделира, както той казва "антисоциално поведение" у подрастващите.
Ето ги и неговите три фундаментални проблема, които може да създаде християнския канон:

1. Правилата не са адекватни нито на социалното общество, нито на заложеното у нас от майката -природа
Човешкото тяло е еволюирало от милиони години и Господ или Майката Природа го е устроила така, че сексуалната чувственост да се събужда около 13-тата година, за да се развихри в следващите няколко десетилетия. И ако навремето хората са се женели млади, още при първите си сексуални пориви, то днешното общество отлага брака към 30-тата година. При това положение, ако се възприеме насериозно постулатът за въздържание, умът и тялото ще заживеят в много драматична битка. През 2010 г. такова поведение буквално означава, че никога няма да срещнеш твоят специален човек.
Каноничното разбиране на християнството за взаимоотношенията изпитва ужас от експериментирането с емоционални връзки преди брака и препоръчва пасивност докато: "Господ  те срещне с подходящия човек, в подходящото време. Ти не бива да проваляш Неговия план, като се съчетаваш с неподходящи хора междувременно". Ако се вслушате в този съвет, бракът ви ще бъде отложен за вечни времена.

2. Обещава се повече, отколкото човек реално може да получи
Когато разнообразните връзки преди брака се критикуват като опасни и неуместни, вероятността да се озовеш в съпружески живот, който не те удовлетворява сексуално е много по-голяма.Страданието от това да бъдеш отблъснат от интимна близост (независимо какъв е мотивът), ядът от липса на интерес един към друг в двойката, мъчителните въпросителни "има ли нещо, което пропускам навън, в света" вълнуват и двойки, които не са последователи на църковните брачни норми, но онези, които са, страдат двойно повече, защото им е внушено, че дори ако мислят така, живеят в грях. Наместо наслада от взаимното общуване, те живеят в неясно очакване, че когато се разделят със земното си тяло, ще получат някаква награда. И просто не живеят собствения си живот пълноценно.

3. Поощрява се вредната вяра, вместо стремежът към цялостност и зрялост
Християнските догми по отношение на секса превръщат една част от християните просто в пасивни хора, но се случва и нещо много по-лошо - една голяма част от тях се превръщат в лъжци. Хора, които лъжат себе си и след това, всички останали.
Деформира се и отношението към секса. Според едно изследване на Университета в Колумбия, повечето студенти, които отлагат скъсването с девствеността си по религиозни причини, масово се отдават на орален и анален секс. Същото е положението и в арабския свят. Други млади хора, които следват религиозните традиции в семействата си предпочитат да сключат набързо ранни, неподходящи бракове, само и само да могат да получат разрешителното за секс, следвайки съвета на Апостол Павел: "По-добре да се ожениш, отколкото да изгориш (в смисъл - "да гориш в Ада"). Адът обаче може да настъпи именно покрай кривото разбиране на този съвет.

Би могло да се каже, че едно зряло отношение към вярата не би трябвало да отрича, а напротив да поощрява тържеството на човешкото тяло, както и изборът на партньор на база на вече придобита мъдрост по отношение на емоционалните взаимоотношения.
По време на страстната седмица, помислете за собствените си страсти от тази гледна точка - кои ви карат да тържествувате и кои ви подтискат. И ако имате проблем с възприемането на Бог, доверете се на онова, което се нарича Майката - Природа. То е същото, но позволява празниците на плътта.


на снимката: Богинята - Майка и тържеството на плътта