Едно от най-хубавите изживявания от първите етапи на връзката е ходенето на кино. Първите филми, които избирате заедно, може да не са задължително романтични, но във вашето съзнание остават "вашите филми". Оказва се, че те имат огромно влияние върху възприятията ви за любовта, партньорството и живота като цяло. Има голяма разлика между филмите, които си сваляте от интернет, когато се чувствате сами и искате да гледате някой филм, и онези, които имате желание да споделите с партньора си. В началото на връзката, те са част от невербалната комуникация между вас - идеалният начин да споделите възгледите си за света, за взаимоотношенията, за онова, което харесвате и не харесвате. От друга страна, гледането на филм на голям екран, тъй като обикновено се случва веднъж, има много по-дълбоко въздействие в нашето подсъзнание, отколкото когато си го свалим през интернет.
Ако все пак изберете класически романтични и еротични филми, имайте предвид, че създадените през различни периоди филми, имат и различни послания - някои от тях могат да ви настроят романтично, но други да ви накарат да тъжите по отминали ценности и страсти.
Например, филмите от 40-те години на миналия век, с Рудолф Валентино е Ерол Флин ще ви оставят с нагласата, че ако мъжът не е достатъчно богат и добре изглеждащ, няма как да му се получат нещата с романтиката.
Съвсем друго е въздействието на "Ромео и Жулиета" на Марк Дзефирели от 1968 г. - един от първите филми с откровена еротика, но толкова умело втъкана в повествованието, че провокира у вас по-скоро желание за нежност и пълно отдаване на другия, отколкото да поощрява сексуалната фантазия.
Горе-долу по това време, излиза и феноменалния "Сатирикон" на Фелини - зашеметяващ разказ за изпепеляваща любов и упадъчна похот - периода на декаденството, в който започва голямата битка между разум и чувства, а страстта руши старите норми, за да изгради нов морал от руините.
Съвсем друга история са тъжните филми, в които трагичната развръзка изпраща посланието, че оценяваме онова, което имаме едва когато го изгубим - такива са, отново на първо място "Ромео и Жулиета", "Реквием за една мечта", "Най-дългият годеж", "Америка", "Ноември - месец за любов","Мостовете на Медисън", "Мулен Руж"... Често след такива филми имаме фаталното усещане, че в откриването на любовта има прекалено дълбок фатализъм, за да оцелее в спокойствието на баналната реалност. В това отношение, детското студио за филми Pixar, направи една интересна корекция на гледната точка с филма UP ("В небето"). Усещането за пълна загуба на всичко стойностно след загубата на любовта, е компенсирано от приключенския дух на децата. Великолепен филм и за възрастни, които са склонни да започнат живота си отначало като открият детето в себе си.
Разбира се, винаги може да изберете някоя романтична комедия със щастлив край, в която войната между половете е достатъчно плиткоумна, за да забавлява искрено, без да ви потапя в капаните на подсъзнанието, които ни водят към онези дълбоки страсти, които никоя книжка от типа "Как да го ... завинаги" не е в състояние да опише.
