Еех, шоколад, шоколад! Наслаждаваме се на вкуса му, когато сме станали жертва на стреличките на Амур, утешаваме се с него, когато целия ни свят се е сринал.

Изобщо, шоколадът ни съпътства и в добро, и в лошо.

Преди всичко го свързваме с тържествено настроение, но е имало времена, когато той е бил табу, заради тъмното си минало преди няколко века.

През 1772, Маркиз Дьо Сад се опитал да прикрие вкуса на испанската муха, използвайки шоколада за камофлаж.

За нещастие, дозата, която Маркизът бил отредил тайно за своите компаньонки, се оказала смъртоносна.

Дьо Сад на косъм щял да се измъкне от смъртната присъда, която получил заради отравяне (и содомия, извършена над прислужника си), опитвайки се да избяга в Италия. Но планът му пропада. Той е заловен и хвърлен зад решетките.

Казанова е бил далеч по-деликатен – той използвал комбинацията от шоколад и шампанско, безотказна формула за прелъстяване на женските сърца.